Това й е най-хубавото.

Дори на 28-и декември я усещам как вече се е запътила към мен – само ще направи една малка обиколка и ще дойде. А дотогава ще си я чакам – с пукането на дървата в камината, със специфичното ухание на портокали, мандарини и канела, останало от  детството ми, което ме захвърля в коледно настроение дори посред августовските жеги; с мириса на цветни моливи – винаги сред подаръците ми под елхата имаше по един комплект от тях; с пъстрата празничност на цветните панделки за опаковане,  които старателно събирам в една кутия – знам, че няма да ги използвам втори път, но ми е толкова хубаво да я отварям…

И понеже магазините по улиците вече са окичени с големи стъклени топки в червено, златно и бяло… и понеже в леката мъгла отвън се прокрадва и лек ароматен нюанс на сняг… и понеже дойде време да прибера саксиите с мушкато от терасата, вече все  по-наложително става да се захвана със зимната украса…

…която започна с едно есенно храстче – декоративни доматчета в малка саксия, неядливи, но много красиви. Които пък се оказаха недостатъчно „корави“, за да живеят с мен, и не оцеляха. Остана само саксийката със сухите клонки и няколко отронени в нея съсухрени плодчета. И нали по принцип нищо не изхвърлям, така си престоя тя – цялата пролет, цялото лято и цялата есен – скрита зад големите саксии със здравец.

И когато дойде моментът да преподреждам цветята на терасата, изведнъж открих в нея невероятен потенциал за коледна украса. Първоначално ми хрумна да напръскам сухите клонки със златен спрей. Но пък това нямаше да ми е достатъчно. Прииска ми се и нещо червеничко. Ама пък червените плодчета нямаше да стоят много естествено на позлатените клонки. Затова забравих за златния спрей и закрепих върху връхчетата на някои клончета топчета червен пенополиетилен. Направих го като пробих във всяко топче дупчица (с клечка за зъби), намазах връхчето на  клончето с лепило и го вкарах в дупчицата. Така постъпих и с изсъхналите плодчета на домата.

После, за да бъде по-кичеста украсата ми, намазах едно стиропорено топче с лепило (внимавайте, някои лепила на ацетонова основа ще разтопят стиропора) и го облепих с топчета пенополиетилен. За да ми е по-лесно да работя, първо забодох в него клечка за зъби, а после започнах с облепването. Ако вие в момента нямате клечки за зъби, можете или да отмъкнете от близкото заведение, или да използвате дебела игла. Междувременно открих, че защитното фолио от кутийките с нескафе става чудесна подложка за изстискване на лепило.

Сетне, понеже пръстта в саксийката ми се стори някак гола, подредих върху нея мидички. Какво пък, нима на брега няма коледи?

Накрая добавих и златна панделка – не се сдържах, все пак трябваше да има и нещо лъскавичко, което да привлича погледите на хубавите мигове, и те да забързат и към моята тераса…

Необходими материали: саксия с пръст или пясък, в който да са забодени сухи клонки, пенополиетиленови топчета „полифом“ (продават се на щандовете за аранжиране на цветя), лепило, клечки за зъби, малки стиропорени топчета, панделка;

Време за изработване: не повече от 1 час;

Вложени средства: аз използвах само неща, които ми бяха останали от предишни проекти, затова тази украса ми излезе без пари. Но ето приблизителни цени: пликче с няколко стиропорени топчета, от „Джъмбо“, – около 3 лева, малка метална кофичка, пак от „Джъмбо“, – около 5 лева, лепило – около 1 лев, панделка – около 80 стотинки за метър, но аз използвах по-малко от половин метър; топчета „полифом“ – около 5 лева за огромен плик, пълен с безброй немирни топчета… Не ме питайте, защо казвам „немирни“ – купете си ги, и сами ще разберете…