Точно днес си мислех, че каквито и задължения да са ме нападнали, не е редно да изоставям блога си. Милена ми показа, че съм била права. Наградата, която ми подари, ме накара да се почувствам част от една прекрасна, вдъхновяваща общност на жени, които ежедневно правят живота красив, забавен, вкусен. Безкрайно благодаря! Милена, мисля, че знаеш какво означава за мен това, и колко съм трогната!
Тъкмо по празниците една позната ми изпрати линк към блог, чиято авторка ме подиграваше, че съм била „вземала назаем“ чужди идеи. Заглавието беше „Творческото безсилие“. Първоначално ми стана обидно до сълзи, защото винаги съм казвала кое откъде съм взела, коя чужда идея на какво ме е навела или каква друга идея ми е дала. После си казах: такива хора винаги ще има. Никога не съм имала претенцията, че откривам топлата вода или пък колелото. Никога не съм парадирала, че съм открила нещо уникално – споделям само своята интерпретация на онова, което съм видяла или научила. Споделям го така, както със сестра ми си споделяме какво сме решили да си ушием, какво да изобретим за украсата вкъщи… Всички плетем, всички шием, всички готвим, всички измисляме хитри начини как да скрием някоя дупчица на детската дрешка или как да освежим поомръзнала блуза – това е част от удоволствието да си жена. Все едно някой в кулинарния си блог да покаже своя рецепта за кисело зеле с ориз, а някой да го обвини, че „взема назаем“ от големите готвачи и всъщност е творчески безсилен, защото видиш ли, зеле се готвело от векове. Или пък прекрасните картички на всички майсторки в пространството – картички се създават и разменят от векове вече, но на никого не би му хрумнало да каже, че идеята да правиш картички е кражба на нечии идеи…
Но всяко зло – за добро! Преглътнатото огорчение ме накара още по-силно да се зарадвам на наградата и още по-ясно да осъзная колко хубаво е, че има жени творящи, споделящи, вдъхновяващи, разказващи цели прекрасни истории с нещата, които създават – независимо дали тези неща са украшения за дома, идеи за подаръци, вкусно ястие, красива торта, съвети как да се справяме с грижите в домакинството и как да променяме живота си към по-добро…
А сега – да спазя правилата! Това е втората – също много хубава част – да изброя 10 неща, които ме правят щастлива, да разкрия 5 неща, които повечето хора не знаят за мен, и сама да наградя 5 блога, или както Милена беше написала – техните създатели.
Онова, което ме прави щастлива:
1. Да съм с детето си и с любимия си, да правим нещо или просто споделено да си мързелуваме. В такива моменти съм безкрайно благодарна, че сме живи, здрави и сме заедно.
2. Снимките на сина ми като бебе. Погледна ли ги, си спомням колко щастлива бях когато той се роди, и как цяла нощ не можех да заспя и докосвах с ръка телцето му, за да се уверя, че е там, че е истина, че не съм сънувала. Всъщност, душата ми грейва всеки път, когато погледна своето момченце…
3. Миговете, в които правя подаръци. Преди този Великден имах повече време и с малкия успяхме да украсим яйца дори за хора, на които по принцип не успяваме да подарим. Докато изработвах своите, се улових, че се усмихвам… беше прекрасно!
4. Вечерите преди рождения ми ден – самото очакване на празника, предстоящите срещи и разговори с близки и приятели. Да не забравям и все още детинското любопитство какви ще са подаръците…
5. Моментът, в който излизам в залата за посрещачи на някое летище, или сама чакам там и знам, че само след секунди ще видя лицето на скъп човек, ще го прегърна, ще го нацелувам и чакането ще е свършило.
6. Часовете, в които съм заедно с майка си, баба си и сестра си – женски мигове, пълни с кикотене, клюки и размяна на идеи за шиене, плетене, разкрасяване, готвене…
7. Когато паля огъня в камината в някой снежен зимен ден – мирисът на студ от отворената тераса, мирисът на пушек… тогава оценявам колко е хубаво да имаш свой дом, макар и съвсем мъничък…
8. Ароматът на дъжд, на мокри листа, мокра трева и мокра пръст; на мокър цимент, на цветя, натежали от влага. И когато сред този мирис мина под някое дърво, а клоните му се разклатят и няколко тежки дъждовни капки тупнат върху косата и носа ми…
9. Да откривам неочаквани неща – както например миналия месец открих, че в градината на хотела ми, съвсем необезпокоявани, тичат зайци и сърнички. Служителите казаха, че животинките идвали от близката гора и понеже никой не ги преследвал, било нормално да се видят и посред бял ден. И наистина – видях сърнички край магистралата и лисици, фазани и лебеди в ливадите около града… И цели поляни с кокичета – толкова много, че приличаха на сняг – бели, необезпокоявани, необрани…
10. Дебелият сняг по Коледа, слънцето на Великден, слънчевите летни утрини след като цяла нощ е валяло, пролетните градини с овошки, цъфнали във всички нюанси между бялото и тъмнорозовото, първият букет фрезии на масата в трапезарията, дните, в които садя, подрязвам и прекопавам цветята на терасите… и всички други хиляди мънички моментчета, в които изведнъж се поглеждам отстрани и осъзнавам, че виждам нещо красиво, че се случва нещо хубаво или че просто мигът е прекрасен и неповторим…
5 неща, които не знаете за мен:
1. Ужасно нетърпелива съм. Чакането не е силната ми страна, а очакването на нещо желано, което се бави да дойде, може направо да ме разболее.
2. Дори и леко да се засмея, очите ми се насълзяват. А когато се разсмея с глас, онези, които не ме познават добре, си мислят, че плача:) Но това е семейна черта – всички жени в рода ни се смеят така – със сълзи.
3. И аз като Милена съм кандидатствала (след 7-и клас) с рисуване. Не ме приеха и май не съжалявам.
4. Спя по корем, с лице, заровено във възглавницата.
5. Сънувам цветни сънища и всеки ден, число, име или дума за мен имат определен цвят.
Най-трудно ми беше да избера само 5 блога, на които да подаря наградата…
Избрах тези, в които влизам най-често. Ето кои са техните създателки:
1. Деница (На „ти“ с парите – natisparite.com)
2. Милена (PaperMill – papermill-milenka.blogspot.com)
3. Йоана (В кухнята с Йоана kulinarno-joana.com)
4. Димитрана (Тайната на нашата вечеря – dimitranas.blogspot.com)
5. Дани (Крокотак – krokotak.com)
Радвам се,че ви срещнах, момичета!
15 коментара
Milena
апр. 15, 2010
Привет,Вихра!
Вълшебно преживяване беше за мен да прочета коментара ти!Толкова се развълнувах и зарадвах,като разбрах колко неща ни свързват.Да си призная,не се изненадах особено!Навярно подсъзнателно съм усещала подобно сходство,защото винаги,когато посещавам блога ти,когато чета написаното от теб, когато разглеждам творенийцата ти,съм се чувствала като у дома си, в мое си местенце.(Дано последното този път на теб не прозвучи нахално:)).
Радвам се,че те познавам,макар и само виртуално.
Относно това,което те е обидило по празниците,напълно те разбирам и споделям огорчението ти.Неведнъж съм се сблъсквала с подобен род нападки.Но мисля,че това е напълно естествено.Различните хора,хората-личности винаги са пораждали подобно отношение.Такива коментари обаче не могат да достигнат до съзнанието ми.В голяма част от случаите,те са плод на хора,които не създават нищо,независимо какво,които не се опитват да променят нищо.Знам,че това няма да те обезкуражи,а и не трябва.Подминавай с усмивка.Все пак ги има 10те,сигурна съм и повече неща,които да я пораждат:)
Така преминавам и към останалата част от публикацията ти.Да споделя само,че и аз много харесвам „мокрия аромат“:)
Благодаря за наградата,за мен е чест,че блогът ми е сред най-посещаваните от теб!
„Бори се и търси.Върви и не падай духом“
Хубав ден!
Йоана
апр. 15, 2010
Хей, хей, не се връзвай на такива хора. Идеи има всякакви и навсякъде, въпроса е дали може да ги осъществим. Както виждам ти се справяш отлично.
Воденето на блог е преди всичко споделяне на лични впечатления, а посочването на източника на информация е важно правило. Не всеки го прави, тогава той е обвинен в крадец.
В по-голямата си част и моите рецепти са взаимствани отнякъде (както казваш, няма да открием топлата вода), но когато посочиш откъде, ти споделяш информация. Освен това, когато направиш/приготвиш нещо с твоите ръце, тогава свободно може да говориш за него – дали е трудно или лесно, колко време отнема, какво според теб може да се допълни или избегне и т.н. Творчеството е в ръцете ти.
Продължавай да правиш това, което ти харесва. 🙂
Относно играта, ти си третият блогър, който ми я изпраща. Явно, трябва да седна и да напиша нещо вече. 🙂
Zlatoena
апр. 15, 2010
Здравей Вихра:)
Следя от известно време блога ти и ми е супер мило и интересно. Нещата, които създаваш са уникални и не мисля, че копираш от някъде. Тази госпожа, която те е коментирала, може би не знае, че идеите идват не само на един човек и едновременно може няколко души да се сетят или да измайсторят подобни неща. Това не е кражба, просто е съвпадение и общо мислене. 🙂
Усмихни се и чакаме следващото творение:)
vihra
апр. 15, 2010
Здравейте, Милена, Йоана! Искам да ви благодаря за подкрепата и за хубавите думи! Наистина – най-голямото удоволствие от заниманията ни е в споделянето – да експериментираме, да интерпретираме, а после да покажем, да разкажем и някой да възкликне: „Ей, страхотна идея! Ще пробвам и аз!“. Никоя от нас няма да стане милионерка от заниманията си, но важното е, че това, което правим ни харесва:) Аз съм истински щастлива, че откакто започнах блога си открих толкова много жени-творци. И то истински творци – всекидневни, дори и в най-дребните неща.
Тази идея с наградите е наистина чудесна – поздравления за онези, които са я започнали!
Хубав ден! 🙂
vihra
апр. 15, 2010
Здравей, Златоена! Думите ти много ме зарадваха, но да си призная – аз също честичко надничам при теб 🙂 Последната идея с кутията от чипс е страхотна! Винаги ми било жал да изхвърлям тези кутии – много са стабилни, имат удобно и трайно затваряне, и все ми се е искало да ги „вкарам“ по някакъв начин в домакинството. Украсата им ги прави много подходящи за всички цветни моливи, пастели, четки, плочки домино, топчета бакуган… и изобщо за всички дребни детски съкровища. А колко удобни са за събиране на различни материали за творчество! Чудесна идея! 🙂
Zlatoena
апр. 15, 2010
Приятно изненадана съм 🙂 отскоро съм го започнала този блог и си мислех, че никой не го посещава… но никога нищо не можеш да знаеш 🙂 Благодаря ти за милите думи, много се зарадвах 🙂
Росица
апр. 15, 2010
Здравей Вихра,
беше ми интересно да прочета кои неща те радват. И с мен имаш общи неща – например и аз спя често по корем. Може би не е странно? Щом наминвам от тук.
Не се отказвай да твориш и да се наслаждаваш на всички тези неща, които ти умееш.
Относно коментара в мрежата – мисля, че няма какво да се обсъжда. Ясно е, че всеки от нас намира вдъхновение от някъде, важното е да се чувства добре и да радва някого.
vihra
апр. 15, 2010
Да, при това проследих линк към блога ти от друг блог. Явно имаш посещения, за които не подозираш 🙂 И те ще стават все повече, защото нещата, които правиш са много красиви 🙂 Успех!
vihra
апр. 15, 2010
Здравей, Росица, знаеш ли, не познавам друга жена – освен теб и мен – която да спи по корем 🙂 Мислех, че е мъжко качество 🙂
Права си – важно е да се чувстваме добре, когато радваме другите. А аз се чувствам истински обогатена от контакта си с всички вас! Благодаря!
Ника
мар. 15, 2011
Здравей, Вихра.
Случайно попаднах на твоя блог и не мога да спра да разгръщам страниците му. Всичко е толкова нежно, женско и емоционално. Не мога да повярвам, че толкова време не съм те намерила. Когато съм те гледала в „На кафе“ винаги съм си мислела, че имаме нещо общо. А сега откривам, че са много неща.
Пожелавам ти много творческо вдъхновение, с което да радваш все повече хора.
P.S. Аз също спя по корем.
vihra
мар. 15, 2011
Здравей, Ника,
Само ако знаеш колко мило ми стана от думите ти! Много се радвам, че блогът ти харесва, и заради теб и другите като теб, ще се старая да го развивам. И заради себе си, разбира се, защото ми е хубаво да съм част от тази прекрасна женска творческа общност.
Много творческо вдъхновение и на теб! И хубава пролет!
P.S. Знам си аз, че хората, които спят по корем, са специални:)
Kaxala
мар. 30, 2011
Първо искам да кажа, че много харесвам блога ти. Събираш на едно място много и интересни идеи. И второ – намерих въпросната публикация и искам да ти кажа, че изобщо няма за какво да се връзваш на подобни особи. Човек обикновено критикува това, което не харесва в себе си. Всички ние, които правим нещо с ръцете си, знаем, че идеята за него не винаги изниква спонтанно или пък е напълно изкристализирала. На мен ми е се е случвало 2-3 пъти, докато се наканя да снимам и публикувам някоя картичка, да видя нещо много подобно в друг блог. Имах например една голяма серия малки квадратни картички със стикери котки – е , малко преди за завърша серията видях в един блог 2 картички, в които бяха ползвани същите стикери. Имам и едни обеци(вече и колие), които са оформени просто като спирала, от тел са, получиха се спонтанно един ден, когато не знаех какво ми се майстори. След време видях същия мотив в интернет. Искам да кажа, че колкото и да сме креативни, няма гаранция че на някой в този момент не му хрумва същото. Горе главата и смело напред!
P.S. И аз спя по корем 🙂
vihra
мар. 30, 2011
Благодаря ти! Нещата, които пишеш са верни, но понякога е трудно да ги обясним и да се защитим…
Но, знаеш ли, страшно мило ми стана от послеслова: „И аз спя по корем 🙂 “ Много ми е хубаво да открия, че с жените, които срещам в блога си, си приличаме не само по това, че създаваме разни неща, ами и по разни други дребни, ежедневни нещица.
Разгледах и блога ти, всъщност разгледах всичко в него и ако започна да изброявам какво съм харесала, май просто ще трябва да копирам линка към теб:)
P.S. Ако онази малка червена количка е новият Фиат, и в моето сърце той дели място с Mинито 🙂
Малина
ное. 6, 2011
Мила Вихра, открих блога ти,търсейки инфо за папие-маше – и така попаднах на прекрасните ти купи. И на теб самата. Творящите жени си приличаме не само в нещата, които създаваме, а и по тези, които обичаме. И аз обожавам шоколад, тирамису, тюркоаз, виолетово, майсторя разни щуротийки и умирам да рециклирам и да търся нови функции на привидно непотребни вещи и „отпадъци“. Все още не съм си спретнала блог, но обещавам да се поправя 🙂
Продължавай да радваш света с красивите и смислени идеи, които реализираш – всички творящи и обичащи жени са с теб 🙂
VIHRA
ное. 6, 2011
Малина, така ме зарадва! Благодаря ти за подкрепата и ти отправям една молба – побързай с блога:) Аз всекидневно се изненадвам какви невероятни жени има – позитивни, обичащи, настроени творчески… И се радвам, че макар и онлайн, се запознах с още една от тях. Все се заканвам да организирам едно съвместно пиене на кафе с всички, с които си общувам чрез блога, и някой ден ще се организирам и ще го направя 🙂 Затова – до скорошни срещи! 🙂