Точно днес си мислех, че каквито и задължения да са ме нападнали, не е редно да изоставям блога си. Милена ми показа, че съм била права. Наградата, която ми подари, ме накара да се почувствам част от една прекрасна, вдъхновяваща общност на жени, които ежедневно правят живота красив, забавен, вкусен. Безкрайно благодаря! Милена, мисля, че знаеш какво означава за мен това, и колко съм трогната!

Тъкмо по празниците една позната ми изпрати линк към блог, чиято авторка ме подиграваше, че съм била „вземала назаем“ чужди идеи. Заглавието беше „Творческото безсилие“. Първоначално ми стана обидно до сълзи, защото винаги съм казвала кое откъде съм взела, коя чужда идея на какво ме е навела или каква друга идея ми е дала. После си казах: такива хора винаги ще има. Никога не съм имала претенцията, че откривам топлата вода или пък колелото. Никога не съм парадирала, че съм открила нещо уникално – споделям само своята интерпретация на онова, което съм видяла или научила. Споделям го така, както със сестра ми си споделяме какво сме решили да си ушием, какво да изобретим за украсата вкъщи… Всички плетем, всички шием, всички готвим, всички измисляме хитри начини как да скрием някоя дупчица на детската дрешка или как да освежим поомръзнала блуза – това е част от удоволствието да си жена. Все едно някой в кулинарния си блог да покаже своя рецепта за кисело зеле с ориз, а някой да го обвини, че „взема назаем“ от големите готвачи и всъщност е творчески безсилен, защото видиш ли, зеле се готвело от векове. Или пък прекрасните картички на всички майсторки в пространството – картички се създават и разменят от векове вече, но на никого не би му хрумнало да каже, че идеята да правиш картички е кражба на нечии идеи…

Но всяко зло – за добро! Преглътнатото огорчение ме накара още по-силно да се зарадвам на наградата и още по-ясно да осъзная колко хубаво е, че има жени творящи, споделящи, вдъхновяващи, разказващи цели прекрасни истории с нещата, които създават – независимо дали тези неща са украшения за дома, идеи за подаръци, вкусно ястие, красива торта, съвети как да се справяме с грижите в домакинството и как да променяме живота си към по-добро…

А сега – да спазя правилата! Това е втората – също много хубава част – да изброя 10 неща, които ме правят щастлива, да разкрия 5 неща, които повечето хора не знаят за мен, и сама да наградя 5 блога, или както Милена беше написала – техните създатели.

Онова, което ме прави щастлива:

1. Да съм с детето си и с любимия си, да правим нещо или просто споделено да си мързелуваме. В такива моменти съм безкрайно благодарна, че сме живи, здрави и сме заедно.

2. Снимките на сина ми като бебе. Погледна ли ги, си спомням колко щастлива бях когато той се роди, и как цяла нощ не можех да заспя и докосвах с ръка телцето му, за да се уверя, че е там, че е истина, че не съм сънувала. Всъщност, душата ми грейва всеки път, когато погледна своето момченце…

3. Миговете, в които правя подаръци. Преди този Великден имах повече време и с малкия успяхме да украсим яйца дори за хора, на които по принцип не успяваме да подарим. Докато изработвах своите, се улових, че се усмихвам… беше прекрасно!

4. Вечерите преди рождения ми ден – самото очакване на празника, предстоящите срещи и разговори с близки и приятели. Да не забравям и все още детинското любопитство какви ще са подаръците…

5. Моментът, в който излизам в залата за посрещачи на някое летище, или сама чакам там и знам, че само след секунди ще видя лицето на скъп човек, ще го прегърна, ще го нацелувам и чакането ще е свършило.

6. Часовете, в които съм заедно с майка си, баба си и сестра си – женски мигове, пълни с кикотене, клюки и размяна на идеи за шиене, плетене, разкрасяване, готвене…

7. Когато паля огъня в камината в някой снежен зимен ден – мирисът на студ от отворената тераса, мирисът на пушек… тогава оценявам колко е хубаво да имаш свой дом, макар и съвсем мъничък…

8. Ароматът на дъжд, на мокри листа, мокра трева и мокра пръст; на мокър цимент, на цветя, натежали от влага. И когато сред този мирис мина под някое дърво, а клоните му се разклатят и няколко тежки дъждовни капки тупнат върху косата и носа ми…

9. Да откривам неочаквани неща – както например миналия месец открих, че в градината на хотела ми, съвсем необезпокоявани, тичат зайци и сърнички. Служителите казаха, че животинките идвали от близката гора и понеже никой не ги преследвал, било нормално да се видят и посред бял ден. И наистина – видях сърнички край магистралата и лисици, фазани и лебеди в ливадите около града… И цели поляни с кокичета – толкова много, че приличаха на сняг – бели, необезпокоявани, необрани…

10. Дебелият сняг по Коледа, слънцето на Великден, слънчевите летни утрини след като цяла нощ е валяло, пролетните градини с овошки, цъфнали във всички нюанси между бялото и тъмнорозовото, първият букет фрезии на масата в трапезарията, дните, в които садя, подрязвам и прекопавам цветята на терасите… и всички други хиляди мънички моментчета, в които изведнъж се поглеждам отстрани и осъзнавам, че виждам нещо красиво, че се случва нещо хубаво или че просто мигът е прекрасен и неповторим…

5 неща, които не знаете за мен:

1. Ужасно нетърпелива съм. Чакането не е силната ми страна, а очакването на нещо желано, което се бави да дойде, може направо да ме разболее.

2. Дори и леко да се засмея, очите ми се насълзяват. А когато се разсмея с глас, онези, които не ме познават добре,  си мислят, че плача:) Но това е семейна черта – всички жени в рода ни се смеят така – със сълзи.

3. И аз като Милена съм кандидатствала (след 7-и клас) с рисуване. Не ме приеха и май не съжалявам.

4. Спя по корем, с лице, заровено във възглавницата.

5. Сънувам цветни сънища и всеки ден, число, име или дума за мен имат определен цвят.

Най-трудно ми беше да избера само 5 блога, на които да подаря наградата…

Избрах тези, в които влизам най-често. Ето кои са техните създателки:

1. Деница (На „ти“ с парите – natisparite.com)

2. Милена (PaperMill – papermill-milenka.blogspot.com)

3. Йоана (В кухнята с Йоана kulinarno-joana.com)

4. Димитрана (Тайната на нашата вечеря – dimitranas.blogspot.com)

5. Дани (Крокотак – krokotak.com)

Радвам се,че ви срещнах, момичета!