Купи, купи, купи…

Евтино и скъпо

Не знам у вас как е, но в моя дом винаги са липсвали две неща – шкафове и купи. Не че нямам, но все не ми достигат. Вероятно е така, защото освен салати, украсени великденски яйца, ядки, плодове, лук, картофи и моркови, слагам в тях и макари за шиене, ножици, различни прежди, бижута, гримовете, които не ползвам всекидневно, малки кърпи за ръце, салфетките за сервиране, които съм избрала за седмицата, пликчета с мъниста, кестени и шишарки, на които им предстои да се превърнат в нещо ново, събирани край морето миди и изгладени от водата парченца дърво и стъкло… И какво ли още не… Така нещата ми хем са ми подръка, хем създават усещане, че всичко е подредено и поставено на мястото му. А в една малка къща, каквато е моята, това е от огромно значение.

Но тъй като купите все не достигат – някои се чупят, други ми омръзват, а не върви всеки месец да отделям пари за нови, реших сама да си ги правя. Заради основната ми работа край мен винаги се намират листове с чернови и разпечатки, които не стават за нищо друго, освен за рециклиране. Затова започнах старателно да ги събирам, вземам и от приятели техните ненужни вестници, понякога прибирам и досадните рекламни брошури, които все пълнят пощенската ми кутия. Всъщност, струва ми се, че в последните години, с все по-намаляващите природни ресурси, рекламата върху хартия, напъхана в пощенските кутии на цял един град, е ужасно и безсмислено разхищение…

Но да се върна към темата.

Помните ли как в училище правехме круши и ябълки от папие-маше? Е, моят принцип за създаване на нови съдове от ненужната вече хартия е същият. Взимам някоя от пластмасовите купи, които вярно ми служат, и започвам да я облепям с мокри листчета предварително накъсана и накисната във вода хартия. Колкото по-дебела и гланцирана е хартията, толкова по-дълго я кисна. Подреждам парченцата пласт по пласт, като внимавам да се застъпват и да са равномерно разпределени, за да не се получи творението ми издуто от едната страна и крехко от другата. Когато облепя купата с три слоя, разтварям във водата с хартийките лепило С-200 – не много, а толкова, колкото течността да заприлича на разредено прясно мляко. И продължавам да облепям. Тук правилото е едно – колкото повече са слоевете, толкова по-здрава е купата. Моят съвет е: нека не са по-малко от десет, а повече от двайсет няма смисъл.

От време на време, за да бъдат по-стабилно захванати един за друг отделните пластове, слагам и един слой парченца евтина тоалетна хартия – тя се размеква, обгръща останалите листчета и когато накрая купата изсъхне, става много твърда, без риск да се разпадне на малки летящи хартийки.

Понякога, в последната фаза украсявам купата с форми от шнур или с изсушени листа. За да се прикрепят изсушените листа е достатъчно под тях да има плътен слой тоалетна хартия, напоена с С-200, а отгоре да са покрити с тънък слой от същата хартия. Шнура пък закрепям първоначално на няколко места, колкото да оформя декорацията, а после го облепям внимателно – пак с тоалетна хартия, защото тя добре поема лепилото, а и е пластична. Накрая с дръжката на четчица (но може и с гладка клечка или нож) оформям ръбчетата, за да бъде четлива украсата на купата.

И оставям да съхне.

Трябва да призная, че за изработването на купи от хартия най-подходящи са горещите дни, защото слънцето бързо ги изсушава, но ако парното в дома ви е силно, нищо не пречи да ги правите и в най-студената зима. Искам и да предупредя, че за съхненето на една купа отиват 2-3 дена, така че ако я планирате за определен случай, пресметнете добре времето си и си дайте поне два дни допълнително – за всеки случай.

Накрая, когато хартията е изсъхнала, внимателно подпъхнете тънък нож между нея и пластмасата, раздвижете го по цялата обиколка и отделете творението си от калъпа. Краищата ще бъдат недобре оформени, затова ги загладете и оформете с малки листчета тоалетна хартия, залепени по ръба с С-200. Оставете и тях да изсъхнат. Не се плашете, ако по вътрешността някое листче се е отлепило – навлажнете го леко и прилепете върху него отново парченце тоалетна хартия. Всъщност, аз накрая винаги облепям цялата си купа с пласт тоалетна харти. Тя хем изглажда формата, хем леко се набръчква и й придава леко „първобитен” вид – ако бронзирам изработения съд, той наподобява ръчно изчукан метал. Когато и този слой изсъхне – лакирам . Аз ползвам безцветен лак за дърво и го нанасям на един слой, който е достатъчен при нужда да изплакна купата с хладка вода и да я сложа да съхне. Никакво накисване! Но ако вие искате да сте по-сигурни, можете да нанесете и втори, и трети слой лак.   Накрая е добре да оставите творението си за около ден на проветриво място, за да се махне натрапчивата миризма на лака и боите.

Да не забравя и още нещо важно! В готовата купа няма да може да слагате супи, салати и ястия със сосове – нищо, което е трайно мокро! Но ще съхранявате плодове и зеленчуци, ще сервирате ядки, солети и сухи сладки, ще подреждате великденските яйца и всички онези дреболийки, които присъстват в домакинството ви – несесерчета, макари за шиене, щипки за простиране, ключовете за мазето и тавана и какво ли още не. А може и просто да сложите купата някъде за красота.

Какво пък – не съм казвала, че е бързо, но ви гарантирам, че е забавно и творческо занимание. Рискувате след първата купа така да се пристрастите, че да напълните дома си с уникални съдове по ваш собствен дизайн. Рискувате също така вашите роднини и приятели така да харесат творбите ви, че да започнат да ви ги отмъкват или да молят да направите и за тях „поне още една!“.

Материали: използвана хартия, стари вестници, тоалетна хартия, лепило С200, бял шнур, акрилни или темперни бои, лак за дърво, четки

Време за изработване: за една средноголяма купа, в която, образно казано, може да се побере килограм ябълки, ще са ви необходими приблизително: един следобед за оформянето; три дена за съхненето; два-три часа за оцветяването и още един ден за доброто изсъхване на боите; 5-10 минути за нанасянето на всеки отделен слой лак (добре е всеки слой да съхне по един ден) и най-малко още 1 ден за „отмирисване“.

Вложени средства: в моя случай никакви, защото използвах акрилните бои и лака за дърво от предишни проекти, а хартия за рециклиране в дома ми винаги има. Все пак, ако започвате от нулата, подгответе си около 20 лева за материали – най-скъпото нещо ще са боите. Но не забравяйте, че зеленото се получава от смесване на синьо и жълто, а оранжевото – от смесване на жълто и червено – така ще спестите за бурканчета със златна и сребърна боя или за златен и сребърен контур.