Седем дни в Бангкок
Седми ден този град ухае на вода и прах. Знам, трудно е да бъде обяснено как ухае прахта, особено когато не я виждате по прекрасно изчистените улици. Но навярно сте усещали – в мига, в който първите едри капки летен дъжд докоснат горещата улица – как изведнъж ноздрите и дробовете ви се изпълват с онзи...
Морски знаци
В моето съзнание морето и любовта са свързани. Не искам да кажа, че всеки път, когато стъпя на мокрия пясък, се влюбвам в някой „гларус“. Никак даже. Но още с тръгването си натам, с приближаването си, изпитвам онази тръпка, която изпитва жената, устремила се към своя любим. Подреждането на багажа е наситено с онова особено...
ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО!
Честито Рождество на всички! Независимо от вярата ви, независимо от религията ви, независимо от това, какви очаквания сте имали за празниците… Мислех да приложа някоя по-светла снимка към това пожелание. Но снощи, след полунощ, открих това малко свещниче пред външната ми врата… В момента, в който го видях, светлината на стълбището угасна, пламъчето на свещичката...
Моята луда лятна любов с Мокамбили
Ако някой ти каже, че любовта е като цвете, което трябва да отглеждаш и обгрижваш, не му вярвай. Любовта е плевел, който без да усетиш, се е обвил около тялото и сърцето ти, изпива соковете ти и те държи буден и жаден за още. Любовта е наркотик, който завладява сетивата ти и те превръща в...
Малко мъжко царство на два етажа
В историческия, типично италиански по дух център на Ферара, на потъналата в следобедно оживление уличка Гарибалди, влязох в едно малко магазинче и за миг бях пренесена през близо две хиляди километра на север към тихите старомодни градчета на английската провинция. Английски, защото вкусът на мястото беше някак леко старовремски косервативен, а като казвам „старомодни”, не...
Болоня. В жълтата светлина
Винаги ми се случва да идвам в Болоня през октомври. И винаги е слънчево, ветровито и хладно, но не много – само колкото да ми се прииска едно бързо кафе някъде на завет. Покривките на кръглите масички се веят, салфетките литват по площада, облаците за миг се отразяват в чашата като в малко огледалце и...
Венеция. През моите очи
Копнежът ми по Венеция се роди още някъде в ранните възрасти, когато бурите на хормоните още не ме бяха завеладели изцяло, но в главата ми вече бушуваха въпроси без отговор за света, за хората в него, за нещата, които се случват на тях, а на мен – не, и обратно. Започна с една серия картини...
Последни коментари