Сърбят ли ви ръцете?

Здравейте, казвам се Вихра. Някои от вас ме познават от телевизионното предаване „На кафе“, други – от работата ми в списание “За Хората“ или от публикациите в списание „Максимум“.

Author Archive

Летни суетни

Летни суетни

Много харесвам гривни. Видът им, подрънкването им, шумоленето им, пробляскването им при някои наши специфични жестове имат свой собствен език, който казва толкова, колкото и думите ни… Харесва ми и символиката на гривните – тези елегантни останки от някогашните окови, които в наше време често са знак за обвързаност, неподозирана от околните… И докато през...
Мокро сияние

Мокро сияние

Навън вали. Капките и късчетата лед – според това какво се изсипва над града в момента – тракат по стъклата като по-големи или по-малки мъниста. Всичката тази вода хвърля отражения из стаята и по кожата ми и кара деня да блести по особен начин. Това ме провокира да си сложа блестящи обици и колие с...
Време за вечеря

Време за вечеря

Чесънът е много противоречива храна. За едни – като мен – е любим деликатес, чудесна добавка към множество ястия и, доколкото си спомням, повод за забавни кухненски спорове с някои от бившите ми гаджета. За други обаче, той е нещо, до което не само не се докосват, но не биха пожелали и да се доближават...
Втори живот

Втори живот

  Веднъж, когато синът ми беше по-малък, с него играхме една игра – „За какво мечтаят предметите?“. Тогава идеята ми беше да го убедя, че когато чорапите са захвърлени под стола, а не сложени в коша за пране, се чувстват самотни; че когато леглото не е оправено, се чувства така, както той би се чувствал...
Приказки и рокли за ангели

Приказки и рокли за ангели

Коледа е времето, в което започваме да забелязваме ангелите и по-често да мислим за тях. Не че през останалото време ги няма или не се сещаме, когато сме в нужда. Но декември е онзи особен период от годината, в който се опитваме да балансираме между комерсиалното и духовното и понякога дори ни се получава. Ето...
Принцеси

Принцеси

Като бях малка, най-много исках да стана принцеса. Разбира се, исках да стана и космонавт, и пилот, и капитан на далечно плаване, но вътре, в сърцевината на копнежа ми по тези повече мъжки професии, блещукаше една коронка – малка, изящна, съвсем момичешка. Пък и в крайна сметка, защо да не може принцесата да е и...
Лесно

Лесно

Винаги съм харесвала хартията – заради прекрасната й толерантност да се превръща в материал за какви ли не проекти и в основа за какви ли не идеи. Обичам нейната пластичност, съчетана с крехкост – тази вдъхновяваща комбинация може да сложи началото на цял философски трактат, но надали аз съм човекът, който ще го напише. Затова...
Спомени, спомени...

Спомени, спомени…

Една бърза идея за спасяване на тениска… Моето момченце расте. Вече е момче. Скоро ще бъде голямо момче… И понеже тази промяна се извършва пред очите ми, всекидневно, сякаш не я забелязвам. Откривам я предимно, когато се наложи да отделям отеснелите тениски, oкъселите чорапи и панталони. Да, стряскам се от някоя нова дума в речника...
Без думи

Без думи

… Понеже нямам своя история със свещи, ще ви разкажа края на една, от моята любима Джоан, и съм уверена, че тя няма да ви разочарова. Даже ще ви се прииска да научите и началото… „… Под „Пон Морлан“ е тихо, докато лежим и гледаме горящите свещи. Мишел спи на една койка, Розет и Анук...
Превъплъщения

Превъплъщения

Превъплътяване, преобразяване, претворяване… Ние, възрастните, често си казваме „Ех, само ако можеше поне за един ден да съм друг!“. Мечтаем да се върнем в миналото, да опитаме да променим някоя погрешна стъпка, постоянно се чудим „Какво ли би било, ако…?“. Но децата, о, те са истински. Те са точно онова, което искат да бъдат. Може...
Ароматно предпразнично

Ароматно предпразнично

Както винаги съм признавала – дори през август ароматът на портокали и мандарини ме изстрелва веднага в предколедните дни… Знам на какво се дължи този феномен – в детството ми, цитрусовите плодове се появяваха в изобилие по магазините едва в началото на декември. И тогава – едни такива сияйно оранжеви и ухаещи, бяха ясен знак,...
Напук на зимата

Напук на зимата

Колкото и да не ми се иска, тя дойде. Всяка сутрин, излизайки от дома си, си казвам: „Не забравяй ръкавиците!“, а после се отказвам: „Не, още е рано…“. Но никак не е рано. Студено е, пръстите ми измръзват, вятърът кара очите ми да се насълзяват и сякаш вледенява мозъка ми, когато проникне в ушите. И...