Сърбят ли ви ръцете?

Здравейте, казвам се Вихра. Някои от вас ме познават от телевизионното предаване „На кафе“, други – от работата ми в списание “За Хората“ или от публикациите в списание „Максимум“.

Author Archive

Мека, мека Коледа

Мека, мека Коледа

Струва ми се, че в последните години започнахме да забравяме как се е появила традицията да празнуваме Коледа. Двама души, мъж и жена, напуснали топлия си дом и тръгнали на път (а между Назарет и Витлеем, зимните нощи са си студени). Жената била бременна, уморена, много вероятно предродилните й болки вече да са били започнали,...
Седем дни в Бангкок

Седем дни в Бангкок

Седми ден този град  ухае на вода и прах. Знам, трудно е да бъде обяснено как ухае прахта, особено когато не я виждате по прекрасно изчистените улици. Но навярно сте усещали – в мига, в който първите едри капки летен дъжд докоснат горещата улица – как изведнъж ноздрите и дробовете ви се изпълват с онзи...
Тук-там...

Тук-там…

Винаги съм признавала, че обичам да спасявам, да пре-създавам, да давам втори шанс. Във взаимоотношенията това понякога ми изиграва лоша услуга, но затова пък вещите са ми искрено благодарни. Пред възможността да отидат на бунището или да се превърнат в парцали за прах, всички блузи например ми съдействат без да се противят. Всъщност, както беше...
Туфче

Туфче

Аз така им викам – туфчета. Всъщност, туфчето е нещо неопределено, малко, мекичко и връщащо ме в детството, когато с татко правехме туфчета от снега, от настърган върху филията кашкавал, от юргана, с който ме завиваше. Туфче беше пискюлът на шапката ми, топката сладолед, туфче бях и самата аз – гушната в ръцете му сред...
... И топчета

… И топчета

Какво е един шал без бродерии, пискюли, помпони, шевици, ресни… Без всички онези украси, които му придават индивидуалност, които ни карат да го изберем сред многото, да го предпочетем да освежи тоалета ни или направо – деня ни. Аз обичам шалове, дори признавам, че са ми страст; имам десетки – купени, подарени, собственоръчно плетени или...
В меката зима

В меката зима

Признавам си реверанса към Валери Петров и неговата „мека есен“… Но зимата наистина е мека, а мъглите и промъкващите се през нея слънчеви лъчи й придават един особен опушено-златен нюанс, като от картините на италианските майстори. Това ми харесва, но и ме кара инстинктивно да търся къде да се сгуша. Преди време дизайнерката Невена ми...
И любов...

И любов…

Думата е преекспонирана. Доста. Твърде… Използвана е за състояния, които нямат нищо общо с нея – егоизъм, самолюбие, страх…Но все пак си е останала истинска и може да извади както най-лошото, така и най-доброто от нас. Днес е Задушница и – както всяка събота – би трябвало да е Ден на мъртвите. Но аз не...
След тържеството... ново тържество

След тържеството… ново тържество

Вече съм напълно убедена че нещата в живота ми са неслучайни и здраво навързани едно за друго. Без намек за отвързване. Ето, например, синът ми е роден през октомври, а октомври е крайният месец, в който трябва да се захвана с коледната украса – хем да има за подаръци, хем у дома всичко да бъде...
Знаци

Знаци

Всичко в живота ни е знаци. Не някакви „отгоре“ или „отдолу“, не духовни (пази, Боже!) или извънземни (абе обръща ли им още някой внимание на тия воайори?!). Просто знаци, които ние и другите поставяме върху себе си и на местата за социално общуване, за да отбелязваме своята територия, общественото си положение, разбиранията си, чувствата си…...
Пост-ремонтни наслаждения или Третият закон на Нютон

Пост-ремонтни наслаждения или Третият закон на Нютон

Не бих казала, че не обичам да освежавам или променям дома си. Напротив. Но когато за кратко време ми се наложи да свърша много работа, а след това и да изчистя, защото съм проявила неразбираем аристократизъм и не съм покрила мебелите, тогава вече ми идва в повече. Хубавото обаче е, че в повече ми остават...
Пламъчета на пясъка

Пламъчета на пясъка

Тази идея започна с поредното пиене на кафе на поредната за това лято тераса. Но пък в главата ми се въртяха мисли за приятелите, които в момента посрещаха деня на някой къмпинг край брега. И да си призная, мъничко им завиждах – заради усещането, че можеш още със събуждането си да изтичаш и да скочиш...
Кутия от лятото

Кутия от лятото

Не знам как се чувстват хората, които постоянно живеят край море, нито онези, в чиито страни е вечно лято. Завиждам им. Истината е, че повечето от тях не забелязват онова, което имат, защото то им създава други грижи. Но ние, от умерените и студените ширини, поне по половин година копнеем за слънчевите целувки по кожата...