Пожелавам ви
През изминалата нощ, когато фойерверките отново разцепиха тъмнината, която трябваше да бъде „тиха и свята”, а аз реагирах остро как хората дори не разбират какво празнуват и защо го празнуват, съпругът ми, Клем, каза: „Не се ядосвай за такива неща, по-важното е, че празнуват – всеки както умее!”. И – както винаги – беше прав....
Захарни вълнения
Ако съществува прераждане, сигурно в предишния си живот съм била самотна принцеса, която със завистлив копнеж е гледала заниманията на жените от домакинството си и е мечтаела да бъде като тях… Толкова много неща ми се иска да мога да правя, че понякога си казвам: „Момиче, спри се, не е възможно да умееш всичкото това!”....
Малко цвят в мъглата
Не си мислете, че не обичам мъгли. Напротив! След летните дни, в които едновременно грее слънце, духа вятър и се развяват облаци, най-много обичам мъгливите. И колкото по-гъста е мъглата, колкото по-непознати изглеждат нещата из нея, колкото повече се губят и неочаквано изскачат очертанията на хората и сградите, толкова по-добре. Особено обичам и онази странна...
Мека, мека Коледа
Струва ми се, че в последните години започнахме да забравяме как се е появила традицията да празнуваме Коледа. Двама души, мъж и жена, напуснали топлия си дом и тръгнали на път (а между Назарет и Витлеем, зимните нощи са си студени). Жената била бременна, уморена, много вероятно предродилните й болки вече да са били започнали,...
Последни коментари