Снощи, каза една приятелка, изгряла специалната Синя луна, която имала силата да ни очисти от всякакви мрачни мисли и натрупани огорчения. Трябвало да си помислим за тях, да ги пуснем на вятъра или в течаща вода… И признавам, аз опитах да го направя. Бях готова дори да вия като вълчица към блестящия й диск, само и само да се случи магията.

Но нещо в плановете ми се обърка. Следобедът се оказа така прекрасен, така преливащ от емоции, че… вечерта не успях да се сетя за нито едно тъжно нещо в живота ми, за нито едно огорчение или обида. На моменти се виждах сякаш отстрани, как седя в любимия си фотьойл – отпусната, усмихната, малко отнесена, по-скоро цялата пух и облаци, отколкото настръхнала вълча козина.

И си казах, че може би това не е случайно. Но тъй като все пак медитацията трябваше да се осъществи, а и ми се искаше да запазя вълшебството на отминалите часове, захванах се да си направя нови бижута. И всеки път като си ги слагам, да се усмихвам, дори и Луната да не е Синята.

Техниката, която показвам не е нова, виждала съм чудесни вази и кутийки, изработени с нея. Но важното са търпението, чистите ръце и спокойното
сърце. Не, не се опитвам да перефразирам Дзержински. Търпението е важно, за да не се откажете по средата и да имате визията за красотата, която ви очаква. Чистите ръце – за да не зацапате материалите, всеки милиметър от който минава през пръстите ви. А спокойното сърце – за да си ислите за моментите, които са ви донесли щастие и които ще вградите в своето бижу. Забравете лошите мисли.

И така, нужно ви е парче тубус – от онези, на които се навиват платовете в магазините, или картонената ролка на някое тиксо. Един женски съвет за суетните като мен дами – когато купувате тиксо, винаги мерете дали ръката ви влиза в него като в гривна. Когато тиксото свърши, ще си направите чудесно украшение. Необходими са ви и цветни прежди, но по-добре памучни, отколкото вълнени, сатенени панделки, златен или сребърен шнур…

Залепете на тубуса ивица дебело двойнозалепващо тиксо и започнете да навивате по нея преждата. Не увивайте целия тубус с тиксо, защото ще се зацапа от пръстите ви.

Започвайте и приключвайте крайчетата на конеца не хоризонтално до предишните намотки, а диагонално – така няма опасност те да щръкнат изневиделица. А когато ви се насъберат повече от две крайчета, добавете още тиксо върху тях – така хем ще ги закрепите по-добре, хем следващите намотки ще „хванат“ по-здраво.

Последната намотка завършете от обратната страна на гривната и фиксирайте с текстилно или бързосъхнещо лепило.

Когато цялата гривна е готова, по желание може да добавите и метални елементи. Закрепете ги с безцветен горещ силикон или с желеобразно (а не течно) бързосъхнещо лепило.

Така можете да си създадете комплект гривни, които да носите на двете ръце. Стоят много ефектно, повярвайте ми!

И докато работите, не забравяйте да си мислите за хубавите неща, които са ви се случили, за обичаните или важни за сърцето ви хора, които сте срещнали, за миговете, в които сте били истински щастливи… като мен!

Необходими материали: парче тубус или картонена ролка от тиксо, двойнозалепващо тиксо, цветни прежди и конци, панделки, детайли за бижута, мъниста, пайети, пистолет за горещ силикон, ножица;

Време за изработване: около час за една гривна. Но вие си предвидете два часа, за да измислите спокойно съчетаването на цветовете и допълнителните елементи, които ще му пасват;

Вложени средства: нито стотинка. Използвах парче от тубус, който си бях изпросила от един магазин за платове преди много години, прежди, които бяха останали от украсата на великденските яйца и златни ширити, останали от коледната украса.