Има една стара история, за един младеж, който отишъл при мъдреца да търси
помощ.
– Учителю, идвам при теб, защото се чувствам толкова жалък, че нямам желание за нищо. Казват ми, че за нищо не ме бива, че нищо не върша като хората, че съм непохватен и много тъп. Как да се поправя? Какво да сторя, че да ме ценят повече?
Без да го поглежда учителят му рекъл:
– Съжалявам много, момко. Не мога да ти помогна, защото първо трябва да разреша
един личен въпрос. Може би след това …
И след кратка пауза добавил:
– Но ако склониш да ми помогнеш, ще се справя по-бързо с него и после може и да ти помогна.
– О, колко се радвам, учителю – измънкал момъкът, разбирайки, че отново го подценяват и пренебрегват.
– Добре – продължил учителят. Свалил си пръстена от кутрето на лявата си ръка и като го подал на момчето му рекъл:
– Яхни коня, който е навън, и иди на пазара. Продай този пръстен, защото трябва да изплатя един стар дълг. Постарай се да получиш най-високата цена и да не скланяш за по-малко от една златна монета. Тръгвай и се върни по-бързо с жълтицата.
Момъкът взел пръстена и тръгнал. Щом стигнал до пазара, започнал да предлага пръстена на търговците, които го поглеждали с известен интерес, докато не споменал истинската цена, която иска. Отворел ли дума за златна монета, едни му се присмивали, други му обръщали гръб и само един старец си направил труда любезно да му обясни, че една златна монета е твърде висока цена за този пръстен. Някой се смилил над него и му предложил сребърна монета и медна съдинка, но заръката била да не скланя за по-малко от жълтица и момъкът отказал. Като предложил пръстена на всички, които срещнал на пазара, а това били повече от сто души, отчаян от неуспеха, той яхнал коня и се върнал при учителя. Колко искал момъкът да има една златна монета и да я даде на учителя, за да се отърве той от дълга си и най-сетне да го посъветва и да му помогне. Влязъл при стареца.
– Учителю – рекъл, – съжалявам. Това, което ми заръча, е невъзможно. Сигурно щях да получа две три сребърни монети, но не мисля, че можех да заблудя някого за истинската стойност на пръстена.
– Това което каза, е много важно, млади приятелю – усмихнат отвърнал учителят. – Първо трябва да узнаем истинската стойност на пръстена. Яхай пак коня и върви при бижутера. Че кой ще знае по добре от него? Кажи му че искаш да го продадеш и питай колко ще ти даде за него. Но каквото и да ти предложи, не го продавай. Върни се тук.

Момъкът отново яхнал коня.
Бижутерът погледнал пръстена под светлината на масленичето, разгледал го под лупа, претеглил го и после казал на момчето:
– Момко, кажи на учителя, че ако иска да продаде пръстена още сега, не мога да му дам повече от педесет и осем златни монети за него.
– Петдесет и осем златни монети ли? – възкликнал момъкът.
– Да – отвърнал бижутерът. – Знам, че след време може да вземе към седемдесет монети, но ако го продава спешно…
Момъкът се развълнувал и препуснал към дома на учителя да му каже новината.
– Седни – рекъл му той, като го изслушвал. – Ти си като този пръстен – рядък и скъп накит. И като него, можеш да бъдеш оценен само от истинския познавач. Защо си тръгнал да искаш от всеки да види истинската ти стойност?
И като казал това, сложил отново пръстена на кутрето на лявата си ръка…

„Нека ти разкажа“ – Хорхе Букай

Това е просто една история за пръстен. Аз мога да ви разкажа друга – по-простичка и не с толкова силно внушение. Тя само ще ви напомни, че ако носим красотата в сърцето си, пръстите ни лесно ще се научат да я претворяват.

За моята история са ви нужни мъниста, пистолет за горещ силикон, пластмасови капачки, заготовка за пръстен и копнеж да правите нещо с ръцете си.

Най-добре е да използвате прозрачните кутийки, в които някои марки бои за коса слагат ръкавиците. Ако не оцветявате косата си, помолете приятелки да ви запазят от техните. В тези кутийки чудесно се съхраняват дребни мъниста или семена на цветя, но надали всяка жена се занимава с ръкоделие или домашно градинарство, най-вероятно ги изхвърлят.

И когато сте се сдобили с поне една кутийка, започнете да действате – с помощта на горещия силикон облепете цялото й капаче в мъниста, дребни елементчета (дори и текстилни, ако желаете), шапчици за бижута…

Развихрете фантазията си и изпозлвайте всичко, което ви се стори добре. Притискайте добре елементите, а за да бъдете по-спокойни, че ще се задържат здраво, може предварително да надраскате повърхността на кутийката с груба шкурка.

По време на работа между отделните елементи ще останат да се точат силиконови конци, но не се притеснявайте. После ще ги отстраните с помощта на ножичка за нокти или макетно ножче.

След това, ако имате две кутийки, нарежете другото капаче с ножичка така, че да може да се впъхне в първото. Ако имате само една кутийка, срежете другата й част така, че да пасне по мярка на украсеното капаче и пак нарежете ръбчето й.

Важното е гръбчето на второто капаче да стои точно на едно ниво с ръбчето на първото. Преди да ги впъхнете двете части една в друга, сложете добро количество силикон, за да се закрепят здраво.

След това – за да сприкриете острата част на ръбчето, пак със силикон, налепете мъниста, а по желание – и тънък кръгъл шнур. После закрепете халката-заготовка за пръстени.

И вашият пръстен е готов!

Необходими
материали: мъниста, пистолет за горещ силикон, пластмасови
кутийки от ръкавици за боя за коса (но можете да ги замените с всякакви други
капачки и пак ще се получи ефектно, дори можете да си играете с цветовете),
заготовка за пръстен, ножичка за нокти, макетно ножче;

Време
за изработване: около час;

Вложени
средства: в случая – нито стотинка.