Едно знам от баба си – жената е най-хубава, когато е влюбена. Тогава косата й блести, кожата й сияе, а бръчиците около очите й се превръщат в искри. Тогава всяка черта на нейния мъж е красива и денят изглежда безкрайно богат с неспирните открития на някоя луничка по лицето му, на някоя къдрица, на някой жест. Смехът й е бистър, очите и ръцете й сякаш залепват за любимия, а дори и случайното докосване е копнеж и милувка. Всеки детайл е важен, всичко й отвръща с ласка.

И друго знам от баба си – за да е постоянно хубава една жена, трябва и да е постоянно влюбена. По възможност – споделено.

Струва ми се, обаче, че това не се отнася само за мъжете и жените с техните неочаквани и необясними срещи, отношения и раздели. Важи за всяко от нещата, до които се докосваме, за всичко, което правим, независимо дали бъркаме соса за спагети на печката, дали свирим на пианото, или бършем праха от същото това пиано, дали изпитваме децата си какво са научили от урока за следващия ден, дали гледаме през прозореца на самолета отдалечаващия се град… Интересното е, че с колкото повече любов подхождаме към онова, което правим в ежедневието си, с толкова повече любов ни отвръща и то. Странно, защо това не важи с такава сила за случаите, в които обичаме някой човек, но пък ние хората сме особени, непредсказуеми, объркани и най-често уплашени.

А материалите, с които работим, просто носят своето предназначение. Сосът – да даде богатство на вечерята ни; самолетът – да ни заведе там, накъдето сме тръгнали; хартията – да ни остави огромно поле за изява. Те не ни се сърдят, не ни нараняват, оставят се покорно в ръцете ни и знаят, че ако сме сбъркали първия път, втория ще бъдем по-внимателни.

Ето я хартията. Любовта ми към нея е силна. Обичам онова, което е направено от нея, върху нея, с нея. Тя е търпелива с мен, знае, че я харесвам, знае, че искам, че се старая и бих дала всичко от себе си. Затова преглъща неуспехите в „общуването“ ни и ми се отдава така, както и аз на нея.

Имаше една приказка за едно момиче, което правеше цветя от хартия, а после ги съживяваше с капчица от кръвта си. За мен втората част е излишна. И двата вида имат свой живот, свое предназначение, своя красота и свое място в дните ни. Предпочитам венец от хартиени цветя, вместо да гледам как откъснатите им сродници клюмват и умират с натежали главички… И понеже наближава 24 май с традицията на цветните гирлянди, реших да покажа моя начин да правя цветя.

Нужни са ви салфетки за хранене, тишу и разтегателна хартия в различни цветове, а защо не и стари вестници, тел, ножица за тел, хартиено тиксо.

Използвайте ножиците само в краен случай. По-добре е да късате хартията – внимателно, за да се получи онази нежна прозрачност, характерна за ръбчето на всяко цветно листенце.

Ако комбинирате видовете хартия, според мен, ще се получи по-ефектно.

Добавяйте пласт след пласт като леко намачквате хартията, нагъвате я ситно като за хармоника, а после я увивате.Така цветето ще стане полуразцъфнало, но богато.

От два цвята салфетка за хранене можете да направите и истинско разцъфнало цвете. Накъсайте кръгчета с различни размери и внимателно намачкайте ръбовете им.

Когато ги подредите едно в друго, ще получите представа за разположението на листенцата.

После огънете крайчето на парче тел, за да не стърчи остро…

… и увийте около него, а после и нанижете други откъснати парченца салфетка – по възможност – в контрастен цвят.

Накрая нанижете и по-големите парченца, които приготвихте по-рано.

Ако после увиете телта с хартиено тиксо, хем ще закрепите главичката на цветето, хем ще добавите плътност  на „дръжката“ и възможност да сгънете и листенца. Увийте накрая с навлажнено тишу в подходящ цвят и вашето творение е готово.

Необходими материали: салфетки за хранене, разтегателна хартия и тишу в различни цветове, хартиено тиксо, тел, ножици за тел;

Време за изработване: за едно цвете – около половин час;

Вложени средства: лист тишу струва между 0,50 и 0,80 лева, а пакет меки салфетки за хранене в ярък цвят – около 2 лева. Но един лист тишу и пакет салфетки ще ви стигнат за поне 15 цветя. Телта можете да замените с хартиените дръжки на торбичка за подарък или с парче тънък кабел.

Откъде дойде моето вдъхновение, ще разберете, когато проследите този линк: http://ideizajenite.blogspot.com/search/label/DIY-%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%20%D1%81%D0%B8%20%D1%81%D0%B0%D0%BC