Улавям се, че от две-три седмици никак, ама никак, не ми се иска да се отдам на класическата елегантност на черния цвят и редувам тюркоазени, жълти и розови тениски. Какво да се прави – пролет е, и тя ме въвлича в някаква щура игра на цветове и емоции. След предългата зима тя така неочаквано дойде, че всеки ден ме изненадва с нов мирис, нов цвят, нов храст, отрупан със зеленина. Миналата седмица вървяхме със сина ми по алеята покрай канала на булевард „Евлоги Георгиев“ и коментирахме как са напъпили храстите, а днес вече – пак по същата алея – едвам смогвахме да поемем наситения аромат на цъфналите люляци. Днешната разходка – обещано – завърши с дъжд, който ни настигна почти пред входа, наръси ни леко и едва изчака да затворим входната врата, за да се излее в порой. А какво да прави човек в дъжда, освен да се отдаде на любими занимания…
„Заниманието“, което днес описвам, е изключително подходящо за деца. От една страна, изобилието от цветове може да премине в игра на разпознаване за по-малките, а от друга – по-големите с удоволствие биха експериментирали с форми и материали. Нужни са ви рамка с платно – от онези, които вече са грундирани и готови за рисуване, среднодебели прежди в ярки цветове, ножица, игла с голямо ухо, за да могат да преминават преждите през него, лепило, което хем лепи плат, хем е подходящо за деца, водни боички и четка. И всички, всички съвсем дребни изрезки от филц, панделки, прежди, конци за бродиране и платове, които – предполагам – сте събирали старателно в пликче, спазвайки съвета ми, че нищо, ама нищо не бива да се изхвърля, защото всичко, ама всичко може да се използва…
Върху платното нарисувайте с молив очертанията на онова, което искате да направите – може да е пейзаж, ваза с цветя или самотно дърво. Дървото е най-лесно и ако искате бързо да приключите, за да не се отегчат децата, заложете на него.
После започнете едно по едно да лепите парченцата. Играйте си с формите, все едно редите пъзел. Първоначално опитвайте да не ги изрязвате допълнително, но ако това се наложи, действайте смело.
Преждите са изключително подходящи за контури, така че ги използвайте без притеснение.
От останалите цветни парченца оформете между дланите си подобие на топчета, сипете солидно количество лепило върху платното и ги лепнете в него. Не се притеснявайте от наглед неподходящата комбинация от цветове и материи.
Когато цялото дърво е вече оформено, запълнете фона с тропоска с прежда. Може да използвате само един цвят, може да комбинирате и няколко – всичко зависи от вашето желание. Накрая закачете своето творение някъде, където добре ще се вижда, и му се радвайте. То е нещо, което сте създали заедно, с фантазия и обич в един чудесен следобед на дъждовния април…
Необходими материали: изрезки от всякакви платове, филц, прежди и конци, рамка с платно, среднодебели прежди в ярки цветове, ножица, игла с голямо ухо, лепило, водни боички, молив и четка;
Време за изработване: един следобед;
Вложени средства: рамката за картини в „Джъмбо“ струва около 3 лева. Всичко останало би трябвало да се намира някъде из дома ви.
*Заглавието е реверанс към любимия ми Роджър Зелазни.
12 коментара
Euphoria Gifts
апр. 25, 2012
Вихра, зареди ме с пролет!!! Толкова шарено и пъстро. Много ми харесва :))
Кети
апр. 25, 2012
Какво да ти кажа, освен че хипер много се радвам, че и на живо си толкова прекрасна, колкото и на блог… Зареди ме с идеи, вдъхнови ме (както редовно правиш) и… за пореден път БЛАГОДАРЯ! Утре с Ева в магазина познай какво ще пробваме:)
АНГЕЛИНА
апр. 26, 2012
ВИХРА СИ Е ВИХРЕНА,КАКТО ВИНАГИ!!!ПОЗДРАВИ ЗА ТАЛАНТА И УМЕНИЯТА!
VIHRA
апр. 26, 2012
Еuphoria Gifts, Кети, Ангелина, много ви благодаря! Вие пък заредихте мен с усмивка, която няма да мръдне от лицето ми цял ден 🙂
Euphoria, защо не мога да отварям страницата ти? 🙁
Кети, предполагам, че ще си правите „лепèнка“ с остатъци и боклучета :)))) Кажи ми после дали Ева се е забавлявала 🙂
Euphoria Gifts
апр. 26, 2012
Вихра, много странно защо не се отваря страницата ми … Сега кликнах върху името си до коментара горе и се отвори … Може би временно е било? Пробвай пак http://www.euphoriagifts.eu Хубав и слънчев ден от мен :)))
VIHRA
апр. 26, 2012
Euphoria, благодаря ти! 🙂
Tania
апр. 26, 2012
Вихра,какво нещо е телепатията-днес си мислех за тебе,че отдавна не съм гледала красотите,които твориш!
Ива
апр. 26, 2012
Прекрасно е Вихре, просто повече от красиво, веднага още се приберем у дома ще организирам децата в нещо подобно. Благодаря ти за идеята, може да не дърво, но цялостния замисъл ще е от теб. Поздрави, от мен.
Le
апр. 27, 2012
Лелеее, Вихра, прекрасноооо е!
VIHRA
апр. 29, 2012
Таня, Ива, Ле, благодаря ви! Добрите думи, изпълнени с подкрепа са истинска храна за вдъхноевнието 🙂 Прегръщам ви всичките! 🙂
ERTY/erty, нали знаеш, в интернет анонимност няма 🙂
Катрин
апр. 29, 2012
Това досега според мен,Вихра е най-уникалното,най-пъстрото,най-събирателно и най-обобщаващо произведение,правено от теб досега,което да говори толкова красноречиво,ту просто,ту сложно,ту красиво за човешката душа.Ето такива неща обичам да виждам-пъстри,ярки,лъскави,блестящи,хващащи и привличащи окото неща,пленяващи сърцето и дущата,каращи те да мечтаеш и да се вдъхновяваш.Браво!
VIHRA
апр. 30, 2012
Много благодаря, Катрин! 🙂 Мнението ти е изключително вдъхновяващо за мен!
А дръвчето е направено наистина от неща, които обикновено изхвърляме. Като виждам колко добре се приема, се замислям, че явно ние, хората, имаме много погрешна представа за ресурсите в света, каквито и да са те. Вероятно би се получило красиво и ако купя специално платове, панделки и прежди за него. Но съм убедена, че никога няма да се случи тази пъстрота, която сега се е родила от случайното смесване на материалите. Някои елементчета са по-малки от 1 квадратен сантиметър и въпреки всичко заемат достойно мястото си. Да не говорим колко приятно ми беше да си спомням кое е останало след изработване на коледни украшения, кое е от великденски яйца, кое е остатък от някое бижу… Тази пъстра смесица ми напомня рецептата за Октомврийската бира от „Резерватът на таласъмите“ на Клифърд Саймък – една прекрасна, мъдра книга за екологията, за историята, за политиката, за любовта, за всички важни неща в живота, изречени сред пъстрилката на забавна фантастична история:
„… Ако въпросът е само в произвеждането — предложи Шарп, — ние сигурно ще можем да помогнем.
Мистър О’Тул заподскача нагоре-надолу от гняв.
— А буболечките! — извика той. — Какво ще стане с буболечките? Знам, че ще ги извадите от бирата, когато я варите. Заради онези отвратителни санитарни мерки. За да се направи Октомврийска бира, в нея трябва да паднат буболечки и всичките му там нечистотии, иначе няма да има нужния аромат.
— Ще сложим буболечките — каза Уп. — Ще излезем, ще хванем пълна кофа и ще ги пуснем вътре.
О’Тул беше извън себе си от яд, лицето му пламтеше моравочервено.
— Не разбирате и това си е — изписка той насреща им. — Буболечките не можете да пъхнете вътре. Те с чудна избирателност сами падат и…“
Та и аз си мисля такива неща – понякога онова, което смятаме за боклук, се оказва изключителен ресурс, трябва само да го осъзнаем…
И за да спра с лекцията :), добавям линка към „Резерватът на таласъмите“. Онези, които са го чели, ще се забавляват още веднъж, а на онези, които не са – препоръчвам да не се бавят 🙂
http://chitanka.info/book/944-rezervatyt-na-talasymite