Warning: preg_match(): Compilation failed: invalid range in character class at offset 34 in /home/razvihre/public_html/wp-content/plugins/nextgen-gallery/products/photocrati_nextgen/modules/nextgen_basic_tagcloud/package.module.nextgen_basic_tagcloud.php on line 183
Warning: preg_match(): Compilation failed: invalid range in character class at offset 63 in /home/razvihre/public_html/wp-content/plugins/nextgen-gallery/products/photocrati_nextgen/modules/nextgen_basic_tagcloud/package.module.nextgen_basic_tagcloud.php on line 183
Warning: preg_match(): Compilation failed: invalid range in character class at offset 63 in /home/razvihre/public_html/wp-content/plugins/nextgen-gallery/products/photocrati_nextgen/modules/nextgen_basic_tagcloud/package.module.nextgen_basic_tagcloud.php on line 183
Warning: preg_match(): Compilation failed: invalid range in character class at offset 63 in /home/razvihre/public_html/wp-content/plugins/nextgen-gallery/products/photocrati_nextgen/modules/nextgen_basic_tagcloud/package.module.nextgen_basic_tagcloud.php on line 183
Warning: preg_match(): Compilation failed: invalid range in character class at offset 34 in /home/razvihre/public_html/wp-content/plugins/nextgen-gallery/products/photocrati_nextgen/modules/nextgen_basic_tagcloud/package.module.nextgen_basic_tagcloud.php on line 183
Warning: preg_match(): Compilation failed: invalid range in character class at offset 63 in /home/razvihre/public_html/wp-content/plugins/nextgen-gallery/products/photocrati_nextgen/modules/nextgen_basic_tagcloud/package.module.nextgen_basic_tagcloud.php on line 183
Warning: preg_match(): Compilation failed: invalid range in character class at offset 63 in /home/razvihre/public_html/wp-content/plugins/nextgen-gallery/products/photocrati_nextgen/modules/nextgen_basic_tagcloud/package.module.nextgen_basic_tagcloud.php on line 183
Warning: preg_match(): Compilation failed: invalid range in character class at offset 63 in /home/razvihre/public_html/wp-content/plugins/nextgen-gallery/products/photocrati_nextgen/modules/nextgen_basic_tagcloud/package.module.nextgen_basic_tagcloud.php on line 183
Екзотични летни хитове
със специалното участие на моя син
В дома на почти всеки от нас могат да се намерят разни поостарели вещи, оставени защото „все още могат да послужат“. При мен положението е още по-страшно – имам цели два рафта от един шкаф, препълнени с неща, които всеки благоразумен човек би изхвърлил веднага. Но аз ги държа с ясното намерение и неясната идея, че мога да ги префасонирам или да изработя от тях нещо съвсем различно и неочаквано. Понякога това се случва, понякога – не.
Но ето тази калъфка за възглавница, с цвят, напълно неподхождащ на цветовата гама в дома ми, имаше късмета да се превърне в чаровен акцент с лек екзотичен привкус. Това показа на всички останали вещи, сврени в дълбините на шкафа, че и те имат шанс за нов живот. А защо не и за нов живот като звезди.
Най-лесно се случва чудото на превъплъщението със старите покривки и салфетки за сервиране, със старите калъфки за възглавници. Те хем придобиват съвсем нов „имидж“, хем остават да изпълняват ролята си на покривки, салфетки и калъфки и не се налага да се купуват нови.
За превъплъщението на тази калъфка използвах прастарата технология на „ябълковия“ печат. И още по-старата от нея идея, че е хубаво да имаш помощници и в работата, и в забавленията. Затова в един горещ летен следобед двамата със сина ми избрахме най-зле изглеждащата ябълка от сергията в магазина. Не бяхме сбъркали – когато я разрязахме, видяхме, че е започнала да потъмнява и отвътре. Затова изядохме бързо едната половинка, а другата намазахме с боя.
Преди да започнем отпечатването, пъхнахме в калъфката два плътни листа хартия – целта им беше да поемат излишната боя и да запазят от изцапване обратната част.
Боята приготвихме по следния начин – разбъркахме текстилен контур със златен брокат, добавихме към него още брокат на прах в лилав цвят (един от цветовете в обзавеждането), а после капнахме няколко капки текстилна боя в синьо (друг от цветовете на дома).
Когато направихме няколко отпечатъка със синята боя, добавихме зелена, а после и малко жълта и отново повторихме върху вече отпечатаните очертания. Така получихме красиви нюанси, които чудесно се съчетаваха с лилавия и златния брокат.
След това очертахме формите, за да не се заблуди никой, че става дума за ябълки, а не за несъвършени кръгчета, сърца или самотни планети. Оставих тази работа на водещата звезда в проекта и не сбърках.
И понеже и двамата бяхме нетърпеливи да видим крайния резултат, ускорихме съхненето на брокатения контур като старателно обдухахме плата със сешоар.
Най-накрая изгладихме плата през марля, според изискванията, описани на опаковката на боите, и така фиксирахме отпечатъците и рисунките.
И вече имахме нова калъфка за възглавница – с лек екзотичен привкус и с леко ябълково настроение.
Необходими материали: стара калъфка за възглавница, една половинка от ябълка, текстилни бои, брокатен контур за текстил, брокат на прах, ютия, плътна хартия или вестник, сешоар.
Време за изработване: около час и половина.
Вложени средства: в случая – 50 стотинки за ябълката. Всички останали материали имахме от по-рано. Но цената на брокатения контур за текстил е приблизително 5 лева, а на текстилните бои – между 3 и 6 лева. Комплект от няколко цвята брокат на прах (малки пакетчета) струва между 2 и 3 лева.
Снимките от втората галерия са направени в шоурума на Genesis.
8 коментара
DSdiva
авг. 15, 2011
Специални поздрави за невероятното творческо дуо! Великолепно облекло в есенни тонове сте спретнали!
Обожавам малките възглавнички 😛 мога да ги разхвърля по пода или върху канапе, кресла, за по-голямо удобство. Като се замисля, последното им тапициране, на 5-те, които са ми в дневната беше отпреди 4 години, лелее, време е за подмяна! 😀
vihra
авг. 15, 2011
Специални благодарности от творческото дуо!:)
И аз съм в такава вечна любов с възглавничките. Май съм я наследила от баба ми, която все ми разказва за едно „рекамие“, отрупано с възглавнички, в къщата на родителите й:) И най-интересното е, че може да опише поне половината от тях – много уютно ми става като ми разказва… Ама нейните разкази май са тема за цяла книга, затова спирам:)
Страхотно е, когато някой като теб ми напише, че харесва нещо, което и аз харесвам – уж не сме се виждали, а сякаш сме си близки:)
DSdiva
авг. 15, 2011
Ами да, посестрими, не случайно e казано :D, не стига това, ами и със съпричастни към творчеството ни …синове, абеее, бъдещи съкровища-страшилища 😛
Метнала съм миналия ден над леглото ми два огромни индийски шала в електриково и цикламено /нещо като балдахин, но не съвсем/ и пристига сыночик и крещи:
„Мамооо, от сега нататък само така да си украсяваш стаята, адски зарибено е така…. “
Това е то! Смокинята под круша не пада :))))
vihra
авг. 16, 2011
Права си за съкровищата-страшилища – да му мислят бъдещите снахи:) Майки като нас май доста вдигат летвата. Аз съм се зарекла да бъда свекърва-ангел, ама знам ли… :))) И за смокинята, дето не пада под круша също си права. А това „адски зарибено“ е просто прекрасно!!! 😀 😀 😀
Данка Матеева
авг. 19, 2011
Специални поздрави и от мен за чудесното съвместно творение!Малкия творец е невероятен, справили сте се чудесно! Със сигурност това ще влезе в моята драстично набъбнала графа – „за изпробване“.Като гледам чудесния резултат…засърбяха ме ръцете, само да ми поостане повечко време.Иначе и мен може да включите в групата на „Плюшкин“ както се казва – и на мен всичко все някога ще ми потрябва.Мъжа ми се шегува, че не трябва да си мечтая за стая-кабинет или ателие, защото и етаж от къща няма да ми стигне за моите хобита, джунджурийки и щуротийки .
Винаги когато имам време надничам при теб, Вихра, защото знам, че ще намеря адски интересни „хрумки“.Благодаря ти!
Подобно „печатане“ от години правим с децата от ДГ, само че с помощта на картофите – изрязваме изпъкнала част от картоф във формата на сърце, звездичка, цнете, листо ….децата се забавляват много добре, но в същото време „творят“ интересни дизайни за плат например…
Сигурно ще стане дълъг коментар, но в една твоя по отдавнашна публикация прочетох за ръчно правената хартия, ако споделиш някой ден, на мен лично ще ми бъде много интересно…Гледала съм уроци, пробвах един път, но не беше много сполучлив опит.
Така…стига толкова засега – хубава вечер от мен с много усмивки за вас, и…чакам следващата твоя публикация!
vihra
авг. 19, 2011
Много ти благодаря, Данка! Толкова хубаво писмо си ми написала – не е само коментар:) Май наистина трябва да си основем един клуб „Плюшкин“ – да си разменяме джинджурийки, както колекционерите си разменят. В крайна сметка нашите неща са си точно толкова ценни, колкото и техните… Завиждам ти за работата с децата. Аз гостувах в класа на сина ми за изработване на великденска украса и беше страхотно изживяване – не ми се искаше да свършва.
Иначе, обещавам да покажа моя метод за ръчна хартия – наистина е много удобен и се получава:)
Още веднъж ти благодаря и ти пожелавам хубав уикенд с много нови идеи!
Стефка
авг. 25, 2011
Бройте ме и мен при Плюшкиновците. Вихра, за първи път попадам в твоето приказно царство и много ми харесва!
vihra
авг. 25, 2011
Много благодаря:)
Колкото до Клуба на плюшкиновците, мисля сериозно да си го учредим – ще бъде хем полезно, хем забавно:)