Философия и водни боички

Когато изкуството е забавление и забавлението – изкуство

Едно момиченце било много палаво в часовете по рисуване, но един ден, за изненада на учителката си, било толкова кротко и така  увлечено рисувало нещо, че учителката, заинтригувана, отишла и го попитала: „Какво рисуваш?“. А момиченцето отвърнало: „Рисувам портрет на Бог“. „Но, скъпа, никой не знае как изглежда Бог!“, казала учителката. „Е, след минута ще знаят!“, отговорило детето.  

Тази прекрасна история, преразказана от Кен Робинсън, ни напомня, че на света няма невъзможни за фантазията неща. И че ако можем да си представим нещо, значи то може би съществува или може да бъде реализирано.

 И така, хрумвало ли ви е някога, че рисуването е едно прекрасно забавление, достъпно за цялото семейство? И че всички вие, независимо колко човека сте, можете заедно и едновременно да нарисувате една картина? Не вярвате? Някой някога ви е казвал, че не умеете да рисувате? Излъгал ви е, всеки умее. Просто не всеки е намерил своя стил и начин на изразяване. За съжаление в училище рисуването е един от най-слабозастъпените предмети и никой не „си губи времето“, за ни учи на интерпретации. Онези, които помнят часовете си в класната стая, както и онези, които имат деца в ранна училищна възраст, вероятно са забелязали, че там ни учат на готови формули, без значение дали става дума за математика, поезия или полагане на цветове върху бял лист: „Човек се рисува така, а не така!“, „Дърветата са такива, а не такива!“, „Подобни животни не съществуват!“, „Слънцето не може да бъде зелено!“… Помня една своя учителка, която ми каза, че никога едно изречение не може да започва със съюз „И“ или „А“. Но с течение на времето, все по-големият брой прочетени книги ми показваше, че тя не ми е казала истината. А все по-големият брой видени картини ми доказа, че слънцата могат да бъдат и зелени, и сини, и виолетови. Кен Робинсън ми напомни думите на Пабло Пикасо: „Всички деца се раждат артисти. Проблемът е да останат артисти и докато растат.“

А вие помните ли онзи чудесен анекдот, че „Титаник“ е бил построен от професионалисти, а Ноевият ковчег – от аматьори?

Всички имаме таланти. Не, по-вярно е, че всички имаме огромен брой таланти. И причината някой ден от мен да не изригне еднa In questa reggia така, както се изливаше от устата на невероятната Гена Димитрова, или ако не успявам да разплача някого така, както го прави Райна Кабаиванска с нейната умопомрачително изящна мадам Бътерфлай, проблемът е до голяма степен в това, че никой не ме е учил да пея. Сестрата на една от бабите ми (всъщност и тя ми се пада донякъде баба, нали?) умееше да плете на една кука изумителни дантели. Малко хора на света са виждали нещо толкова изящно, сложно и красиво, изработено от парче метал и нишка обикновен памучен конец. Когато гледах пръстите й как премятат бримките около малката кука, всичко изглеждаше безкрайно лесно, толкова бързо, толкова леко. Когато опитвах да повторя, осъзнавах, че тази жена има пръсти, целунати от Бог. За съжаление тя не успя да ме зарази със своя талант, защото когато имаше възможност за това, аз бях просто една вятърничава хлапачка. В момента мога да правя сносни дантели на една кука, които ми помагат да спасявам прогорени с ютия или оцапани с малини блузки, да украсявам салфетки за хранене или да спасявам покривки, нападнати от лекета. И ужасно ме е яд на себе си, че когато тя беше жива, не седях с часове до нея, за да попия от удивителната й виртуозност. И така един талант завинаги заспа в мен.

И така, хрумвало ли ви е, че можете, без някога след училище да сте учили рисуване,  да нарисувате картина, да я сложите в паспарту и рамка, да я окачите на стената си или да я подарите някому като израз на онова, което сте чувствали в даден момент? Опитайте, усещането е прерасно! Освен това е и изключително лесно.

Това е метод, който открих в една детска книжка за забавления. В момента, в който се престрашите, ще откриете колко разведряващ е. Нужни са ви само лист, подходящ за акварел, сламка, четка за акварел и обикновени водни боички – колкото по-евтини, толкова по-добре. Хубаво е дори да използвате старите боички на детето си, защото в техните гнезда ще може да се събира повече вода, а тя ви е нужна.

Първо сипете вода в боичките – не само да ги намокрите, а да ги превърнете в малки цветни езерца. Вземете четката, която също е натопена във вода, разбъркайте някой цвят и капнете от ниско върху листа една капка. После със сламката духайте накъдето ви се прииска. Цветната капка ще приеме посоката, която сте й задали, но и ще опита да криволичи по собствени пътища. Опитайте с друга капка и с друг цвят…  Двамата със сина ми често рисуваме по този начин. Той откри, че ако духне вертикално отгоре върху капка боя, тя се разпръсква подобно на нарисувано мастилено петно. Или пък, че ако нарисува с четката една дълга линия и я издуха по дължината, ще се получи нещо, подобно на трева или на редица далечни дървета. Не мога да си представя колко още техники могат да бъдат открити. Забавлявайте се, пресичайте линиите, опитвайте да нарисувате нещо с конкретна форма – дърво, слънце, хълмове. Колкото повече художници от семейството се включат в това рисуване, толкова по-богата и забавна ще се получи рисунката.

И ако някой ви каже, че не е хубава, не му вярвайте! Прекрасна е! И е израз на вашето творческо настроение в един конкретен ваш си творчески ден!

И забелязахте ли колко изречения започнах с „И“ или с „А“?

Необходими материали: акварелни листове, четки за акварел, акварелни боички от най-обикновените, а още по-добре полуизхабени, сламка, вода.

Време за изработване: според желанието ви и размерите на листа за рисуване.

Вложени средства: между 5 и 10 лева, ако поискате да купите всичко ново. А ако използвате старото блокче за рисуване, старите боички и старите четки, просто ви остава да си приберете сламката от някой сервиран коктейл.

View Slideshow