Warning: preg_match(): Compilation failed: invalid range in character class at offset 34 in /home/razvihre/public_html/wp-content/plugins/nextgen-gallery/products/photocrati_nextgen/modules/nextgen_basic_tagcloud/package.module.nextgen_basic_tagcloud.php on line 183

Warning: preg_match(): Compilation failed: invalid range in character class at offset 63 in /home/razvihre/public_html/wp-content/plugins/nextgen-gallery/products/photocrati_nextgen/modules/nextgen_basic_tagcloud/package.module.nextgen_basic_tagcloud.php on line 183

Warning: preg_match(): Compilation failed: invalid range in character class at offset 63 in /home/razvihre/public_html/wp-content/plugins/nextgen-gallery/products/photocrati_nextgen/modules/nextgen_basic_tagcloud/package.module.nextgen_basic_tagcloud.php on line 183

Warning: preg_match(): Compilation failed: invalid range in character class at offset 63 in /home/razvihre/public_html/wp-content/plugins/nextgen-gallery/products/photocrati_nextgen/modules/nextgen_basic_tagcloud/package.module.nextgen_basic_tagcloud.php on line 183

Магия за сбъдване на желания, приказка за непораснали възрастни или просто приятно лятно занимание

 

  

 

 

 

Днес денят е странен. Не просто горещ, не просто слънчев, а подобен на ярко жълто цвете, разтворено до изнемогване, омаломощено, натежало от прашец, нектар и сладост. Ден, в който всеки аромат е много по-плътен, всяко докосване оставя следа и всеки звук достига до съзнанието бавно, меко и приглушено. В този ден дори и най-съвестните пешеходци разсеяно тръгват да пресичат на червено и шофьорите даже нямат сили да ги наругаят през отворения прозорец, а онези, които са се забързали по някаква своя си работа, откриват, че им се губят минути, дори половинки от часове. В този ден има и облаци, и птици, и вятър, но сенките не са изкусителни и вятърът не разхлажда, а носи някакво особено неудовлетворение.

Когато бях малка, в такива дни – един или два на лято, –  въпреки едноцифрената си възраст, се чувствах уморена от целия свят. Не ми се играеше навън с приятелките, не ми се шиеха дрехи за кукли и даже не ми се ровеше в мамините сандъци с платове, мъниста и съкровища. Не ми се четеше, не ми се рисуваше, не ми се ядеше сладко и уж ми се спеше, но не ми се лягаше и баба постоянно слагаше дланта си на челото ми, за да провери дали не „горя“. Не горях, даже се чувствах „угаснала“, но нямаше как да й го обясня без да я изплаша, затова просто си мълчах.

В такива дни майка ми се прибираше рано и още на вратата баба ми започваше да й шепне нещо. Тогава тя хвърляше чантата си на масичката под огледалото, изритваше обувките си в ъгъла на коридора и отваряше шкафа си с материали. Този шкаф беше друго много изкусително място, в което се криеха безброй цветни картони, различни бои, пастели и моливи, започнати и недовършени ескизи. Майка ми измъкваше някой ярък лист, отрязваше дълго  парче медна тел и като я гледах, вече знаех, че утрешният ден със сигурност ще бъде хубав. Защото двете сядахме на терасата, изложени на недоволния вятър, сред ухаещите до изнемогване цветя, и започвахме да правим капан за феи.

Идеята на тези капани беше простичка – през нощта в тях задължително се хващаше някоя фея, която на сутринта, за да я пуснем, беше готова да ни изпълни едно желание. Капанът трябваше да е красив, розов и лъскав, за да подмами феята. А понеже феите не могат да носят материални неща, и желанията бяха нематериални: да започна да обичам бамя, за да не ми се карат, че съм оставила половината гювеч недояден в чинията си, подстриганата ми коса да порасне по-бързо и разбира се – утрешният ден да бъде радостен… На следващата сутрин тичах презглава към капана. Не виждах феята вътре, но всички знаем, че когато са уплашени, феите стават невидими, затова, за да не я плаша още повече, бързо избърборвах намисленото желание, казвах вълшебната думичка „моля“ и разтварях внимателно телената плетка. И денят започваше чудесно.

Днес, изложена на недоволния вятър, сред ухаещите до изнемогване цвятя на моята собствена тераса, се върнах в годините и си спомних тези капани за феи и детските си желания. Май феите наистина са ме чували, защото сега обожавам да ям бамя и мога да изхрупам цял буркан без да се усетя, косата ми е дълга почти до кръста и от всяко ново утро очаквам да ми донесе поне зрънце радост.

Ако и вие сте попаднали в магията на един такъв особен ден, ако детето ви е омърлушено, скучно му е или наистина има температура, капанът за феи може да помогне. По начина, по който оплетохте летните фенери, оплетете обикновена сфера от тел. Не се притеснявайте, ако стане малко крива, нима в света има нещо с идеална форма? После направете цветя от някой лъскав плат, от дантела или тюл, и ги завържете върху сферата. Капанът е готов и остава просто да го закачите или оставите някъде. Бъдете сигурни, че на другата сутрин в него ще има една невидима фея, готова да изпълни едно ваше желание. А дори и капанът да е празен – какво пък: най-голямата магия на света е позитивното мислене!

Необходими материали: тел, органза (друг лъскав плат, тюл, дантела), ножица и конец. По желание може да добавите мъниста, цветни висулки, пъстри кончѐта – всичко, което мислите, че би могло да примами една фея.

Време за изработване: около час-два, но всичко зависи от желанието ви.

Вложени средства: нито стотинка – все ще намерите у дома нещо, което да използвате. Заложете на фантазията си!