Warning: preg_match(): Compilation failed: invalid range in character class at offset 34 in /home/razvihre/public_html/wp-content/plugins/nextgen-gallery/products/photocrati_nextgen/modules/nextgen_basic_tagcloud/package.module.nextgen_basic_tagcloud.php on line 183
Warning: preg_match(): Compilation failed: invalid range in character class at offset 63 in /home/razvihre/public_html/wp-content/plugins/nextgen-gallery/products/photocrati_nextgen/modules/nextgen_basic_tagcloud/package.module.nextgen_basic_tagcloud.php on line 183
Warning: preg_match(): Compilation failed: invalid range in character class at offset 63 in /home/razvihre/public_html/wp-content/plugins/nextgen-gallery/products/photocrati_nextgen/modules/nextgen_basic_tagcloud/package.module.nextgen_basic_tagcloud.php on line 183
Warning: preg_match(): Compilation failed: invalid range in character class at offset 63 in /home/razvihre/public_html/wp-content/plugins/nextgen-gallery/products/photocrati_nextgen/modules/nextgen_basic_tagcloud/package.module.nextgen_basic_tagcloud.php on line 183
Магия за сбъдване на желания, приказка за непораснали възрастни или просто приятно лятно занимание
Днес денят е странен. Не просто горещ, не просто слънчев, а подобен на ярко жълто цвете, разтворено до изнемогване, омаломощено, натежало от прашец, нектар и сладост. Ден, в който всеки аромат е много по-плътен, всяко докосване оставя следа и всеки звук достига до съзнанието бавно, меко и приглушено. В този ден дори и най-съвестните пешеходци разсеяно тръгват да пресичат на червено и шофьорите даже нямат сили да ги наругаят през отворения прозорец, а онези, които са се забързали по някаква своя си работа, откриват, че им се губят минути, дори половинки от часове. В този ден има и облаци, и птици, и вятър, но сенките не са изкусителни и вятърът не разхлажда, а носи някакво особено неудовлетворение.
Когато бях малка, в такива дни – един или два на лято, – въпреки едноцифрената си възраст, се чувствах уморена от целия свят. Не ми се играеше навън с приятелките, не ми се шиеха дрехи за кукли и даже не ми се ровеше в мамините сандъци с платове, мъниста и съкровища. Не ми се четеше, не ми се рисуваше, не ми се ядеше сладко и уж ми се спеше, но не ми се лягаше и баба постоянно слагаше дланта си на челото ми, за да провери дали не „горя“. Не горях, даже се чувствах „угаснала“, но нямаше как да й го обясня без да я изплаша, затова просто си мълчах.
В такива дни майка ми се прибираше рано и още на вратата баба ми започваше да й шепне нещо. Тогава тя хвърляше чантата си на масичката под огледалото, изритваше обувките си в ъгъла на коридора и отваряше шкафа си с материали. Този шкаф беше друго много изкусително място, в което се криеха безброй цветни картони, различни бои, пастели и моливи, започнати и недовършени ескизи. Майка ми измъкваше някой ярък лист, отрязваше дълго парче медна тел и като я гледах, вече знаех, че утрешният ден със сигурност ще бъде хубав. Защото двете сядахме на терасата, изложени на недоволния вятър, сред ухаещите до изнемогване цветя, и започвахме да правим капан за феи.
Идеята на тези капани беше простичка – през нощта в тях задължително се хващаше някоя фея, която на сутринта, за да я пуснем, беше готова да ни изпълни едно желание. Капанът трябваше да е красив, розов и лъскав, за да подмами феята. А понеже феите не могат да носят материални неща, и желанията бяха нематериални: да започна да обичам бамя, за да не ми се карат, че съм оставила половината гювеч недояден в чинията си, подстриганата ми коса да порасне по-бързо и разбира се – утрешният ден да бъде радостен… На следващата сутрин тичах презглава към капана. Не виждах феята вътре, но всички знаем, че когато са уплашени, феите стават невидими, затова, за да не я плаша още повече, бързо избърборвах намисленото желание, казвах вълшебната думичка „моля“ и разтварях внимателно телената плетка. И денят започваше чудесно.
Днес, изложена на недоволния вятър, сред ухаещите до изнемогване цвятя на моята собствена тераса, се върнах в годините и си спомних тези капани за феи и детските си желания. Май феите наистина са ме чували, защото сега обожавам да ям бамя и мога да изхрупам цял буркан без да се усетя, косата ми е дълга почти до кръста и от всяко ново утро очаквам да ми донесе поне зрънце радост.
Ако и вие сте попаднали в магията на един такъв особен ден, ако детето ви е омърлушено, скучно му е или наистина има температура, капанът за феи може да помогне. По начина, по който оплетохте летните фенери, оплетете обикновена сфера от тел. Не се притеснявайте, ако стане малко крива, нима в света има нещо с идеална форма? После направете цветя от някой лъскав плат, от дантела или тюл, и ги завържете върху сферата. Капанът е готов и остава просто да го закачите или оставите някъде. Бъдете сигурни, че на другата сутрин в него ще има една невидима фея, готова да изпълни едно ваше желание. А дори и капанът да е празен – какво пък: най-голямата магия на света е позитивното мислене!
Необходими материали: тел, органза (друг лъскав плат, тюл, дантела), ножица и конец. По желание може да добавите мъниста, цветни висулки, пъстри кончѐта – всичко, което мислите, че би могло да примами една фея.
Време за изработване: около час-два, но всичко зависи от желанието ви.
Вложени средства: нито стотинка – все ще намерите у дома нещо, което да използвате. Заложете на фантазията си!
17 коментара
Анонимен
авг. 4, 2011
Вихра, страхотна история! Благодаря за идеята, мисля че ще се възползвам от нея, когато дъщеря ми загуби настроение:)
vihra
авг. 4, 2011
И аз благодаря!:) Пожелавам ви дъщеря ви и вие никога да не губите доброто си настроение:)
DSdiva
авг. 6, 2011
Хвана ме, отново, не пропускаш напоследък >:) страхотен е и този капан!!!
Сега ще трябва да започна да осъществявам желания / на дечко и моите:D:P /, само да изтупам от пясък, миди и водорасли работния кът 😀 ах, да и да си изровя материалите.
vihra
авг. 6, 2011
Ех, колко е хубаво работният кът да е затрупан с пясък, миди и водорасли! 🙂
Радвам се, че капанът ти е харесал. На мен ми донесе добро настроение, уверена съм, че и вашите желания ще се сбъднат!:)
Данка Матеева
авг. 6, 2011
Вихра, благодаря за споделената история! Чудесно е след уморителен ден човек да се отбие тук ….страхотни публикации, с много позитивизъм и носещи успокоение и удоволствие! Идеята за капани е чудесна…
И си мисля, какво би било, ако всеки правеше често това – да залага тези капани ….дано все повече хора го правят!
А тази идея, позволи ми да взема и използвам в работата си с децата …учителка в детска градина съм – често , често прибягвам до помощта на феи, вълшебници,вълшебни пръчки, джуджета със шапки невидимки….и колко много още…вълшебни неща! И мога да щажа, че вълшебствата се случват при нас!
А сега …тъй като вече доста изписах …искам и извинение за това, че непринудено преминах на „ТИ“, но пък с тези твои нестихващи идеи те чувствам толкова близка! Нека да е на „ТИ“!!!
А също така …без да се усетя – колко изречения съм започнала с „И“ и „А“…..
Лека и спокойна вечер, и много усмихнат утерешен ден!
vihra
авг. 7, 2011
Здравей, Данка, веднага с удоволствие минавам на „ти“:)
Много благодаря за хубави те думи! Разбира се, че можеш да ползваш историята с капаните – в крайна сметка тя съществува именно, за да успокоява малките човечета:). Според мен децата от малки се учат да мислят позитивно и вълшебните същества само им помагат. Пък и така детето знае, че нещо зависи от него – ако се постарае и направи капана красив, ако вложи максимума от себе си, желанието му ще се сбъдне. Не стои просто да чака някоя фея да му помогне. Защото не всички имаме феи-кръстници и се налага понякога да си уловим някоя:)
Ох, аз пак се разфилософствах! Благодаря ти още веднъж и ти пожелавам много хубав ден и много радост в работата ти!
DSdiva
авг. 8, 2011
Дзак – http://www.flickr.com//photos/dsdiva/sets/72157627387341316/show/ – и аз благодаря за вълшебството, внесено в летните ни дни 😀
Сърдечни поздрави!
vihra
авг. 9, 2011
Ей, ако знаеш как ме зарадва!!!:) Капанът ти се е получил страхотен! Сигурно в него не се е хванала само една фея, а поне две наведнъж! И каква хубава градина!
И какъв свещник! Няма защо да ми благодариш за вълшебството, ти си живееш в него:)
А с това „Дзак“ ме върна в щастливите дни на детството ми – дядо ми, светла му памет, като играехме на криеница (представи си колко малка съм била, за да мога да се скрия зад някой стол 🙂 ), се подаваше отнякъде и казваше „Дзак!“ И аз умирах от смях!:)
Сърдечни поздрави и на теб и много пожелания за прекрасно лято!
DSdiva
авг. 9, 2011
Вихре, покрай твоите хрумки така съм пощръкляла,не е истина направо!
Докато бях във Варна открих реалното магазинче на http://gretasart.com/ умрях си от кеф, разбира се излязох с някои нещица от него, които възнамерявам да включа в бъдещи творения 😛
Между другото ще се завъртя и в София за около десет дни, няма да пропусна магазинчето на ул.“Кракра“ 😀
Ех, обожавам го това лято! Всеки ден носи ново вдъхновение, че и само едно да е … 😀
Прегръдка или полъх от крилца на фея, което си избереш 😛
Ива, Вяра и малкото Дара
ное. 4, 2011
Вихре, много много ти благодарим ти за идеята… Сега нашето дъждовно време ни не позволява да спретнем така ефирен капан… затова в малката градинка сред мокрите паяжинки имаме мини къщичка за феи. Сто и един поздрава от другата страна на дъгата.
VIHRA
ное. 5, 2011
Ива, Вяра и малкото Дара, пиша ви тук, защото не успявам да оставя коментар при вас, в Страната отвъд дъгата….
Прекрасна е къщичката ви за феи! И толкова хубаво сте го написали! А снимките са… нямам думи, искаше ми се да нацелувам тези малки пръстчета:) Бъдете здрави и много щастливи! И от добри феи да не се отървете!:)
Ива
ное. 7, 2011
Благодаря за сърдечния отговор. Истината е, че от както прочетох твоята публикация мира не ми даваше, и когато споменах на момичетата, вече беше решено… и сторено. Дечицата всеки ден, проверят за феята, и това всеки ден ми напомня за теб и твоята майка, и за вашето преживяване. Сега с нетърпение очакваме снега и да видим малката градинка в зимна одежда.
Също благодаря, че сподели за невъзможността си да напишеш коментар, защото дори не подозирах, че има проблем. Надявам се да съм го отстранила.
Много развети, цветни поздрави нас и от есенното ни селце.
VIHRA
ное. 7, 2011
Ива, къщичката с градинка за феи е толкова топла, толкова уютна! Не знам защо навремето правехме само летни къщички за феи, като че ли те през зимата спят зимен сън:) А като гледах снимките така ми се искаше да нацелувам сладките малки пръстчета, през ръкавичките даже!
А сега отивам да копирам това и при теб – тъкмо да тествам възможността за оставяне на коментари:)
До скоро! Пожелавам ви много любов и много радост в есенното ви селце!
Катрин
февр. 27, 2012
Вихра,според мен ще стане още по-сладко,ако добавим и розови и лилави мъниста,за да стане още по-цветно и привлекателно.
VIHRA
февр. 27, 2012
Разбира се, Катрин 🙂 Който каквото красиво нещичко изнамери – толкова по-добре ще стане 🙂 Важното е да се ловят феи 🙂
РАДОСТИНА
авг. 22, 2012
Оплетох се и аз – и…се хванах в капана на този цикламен разкош!
Много красота си събрала, Вихра!
VIHRA
авг. 26, 2012
Благодаря, Радостина! Прегръдки от мен и пожелания за страстно-творчески край на лятото! 🙂