И моята тераса също… III част

„Колкото повече… толкова повече!“ Тази простичка фраза от детска книжка, а иначе – цяла философия, прекрасно обяснява какво се случва с мен в последно време. През лятото моят живот у дома се пренася на напечената ми от слънце югозападна тераса – там подреждам закуски и вечери (обеди само в много облачен ден!), там пия кафето си или чета, скрита под шапка и тъмни очила, там каня особено скъпите за мен гости, там пиша и мечтая… Вероятно, ако имах повече пространство, щях и да спя там нощем, но сега съм ограничена само да придремвам вечер сред хладните въздушни течения докато ароматните свещи се стапят, просъскват и угасват…

Освен това знам, че все някога ще спра да трупам на терасата си възглавнички и саксии с цветя, но докато все още има и мъничко местенце, не мога да се удържа.

Поредното ми творение, вече изпробвано и доказало мекотата си, е възглавничката от стара блузка от трико с украси от мулине. Всъщност, появата й може да се разглежда като плод на репликата „ако съдбата ти поднесе лимон, направи си лимонада“. Разбира се, не всички лимони стават за лимонада, но в случая аз разполагах с два. Първо, през пролетта, по средата на пешеходната пътека, пресичаща оживен софийски булевард, се скъса любимият ми гердан от плетени мъниста. Нямаше как да се хвърля в краката на минувачите и да го спасявам, затова само много внимателно изтеглих и прибрах в чантата си останалата част. Миналият месец пък видях, че любимото ми яркооранжево потниче за фитнес, което ми създаваше толкова слънчево настроение, изглежда безнадеждно захабено. Събрах едното и другото и се получи възглавница. Можеше да си направя гигантска брошка-роза с тичинки от плетени мъниста, украшение за чанта или колан или да облека с трикото някоя картонена кутия, в която да събирам разноцветни копчета, например. Но направих възглавница, което е чудесна илюстрация на пристрастяването ми към терасата.

 И така, яко и вие имате някое захабено потниче или тениска за фитнес, трикотажна блузка с петънце, което не може да бъде изпрано, или друга – надраскана с флумастери или химикалка, можете също да си направите възглавница.

Ако пък нямате скъсал се гердан с мъниста, плетени от мулине, можете да си направите. А ако от някоя бродерия ви останат късички кончета, не ги изхвърляйте. Завържете ги едно за друго и ги навийте на макара – от тях ще изплетете оригинални пъстри мъниста.

 Прережете блузката под мишниците така, че да разполагате с правоъгълно парче. Зашийте като торба онази част, която сте прерязали – това ще ви спести подгъването. Не изрязвайте и не зашивайте долната част на блузката, а ползвайте двойния шев като декоративен елемент.

Изрежете внимателно бието, презрамките и кантовете в края на ръкавите и ги пришийте от вътрешната страна на декоративния двоен шев. После ви остава само да направите украсата от мъниста. Ако не ви допада тяхната форма на малки кладенчета, може да ги замените с изплетени от мулине цветя или други елементи по ваш избор. Направете така, че вътрешността на възглавничката да е малко по-голяма от калъфката, за да се вижда, когато завържете връзките. Много хубаво би се получило, ако е в цвят, който си кореспондира с украсата. Аз избрах за нея виолетов хастар, който си пасна с виолетовите мъниста.

Накрая, единственото, което мога още да добавя, е да пожелая: Нека ви е удобно!

 Необходими материали: стара блуза от трико, конци мулине, тънка кука за плетене, ножица, игла и конец в подходящ цвят.

Време за изработване: за калъфката – около 15 минути; за мънистата – около 5 минути за всяко; за декорацията – около 1 час.

Вложени средства: нито стотинка!