Домашен капан

Аз съм сред хората, които истински обичат дома си. Колкото и да ме радва всяко заминаване, мигът, в който отключвам отново външната врата, е вълшебен за мен. Вероятно, защото моят дом е пълен с вълшебни за мен местенца – имам си любимо кресло, което всички намират за крайно неудобно, но когато аз седна в него, то сякаш ме обгръща в прегръдката си; имам си любим стол в трапезарията, откъдето гледката към нощна (а и дневна) София е прекрасна; имам си малка ъглова етажерка за подправки, отрупана с кутии за чай и бурканчета с екзотични аромати; имам си звезди на тавана в спалнята, които греят докато се унеса в сън; имам си прозорец, от който, събуждайки се, виждам само небе и то всеки път е различно; имам си малка камина, която ме изкушава да заспивам или да правя любов пред нея… Имам си и тераса, която ме привлича така, както насекомоядните растения привличат мушиците…

Тази пролет открих, че в отношението ми към терасата има мода. Когато преди много години заживях на това място, сандъчетата за цветята бяха само бели и правоъгълни, при това с еднакъв размер, и в тях растяха само яркочервени мушката. Цветовете на моя домашен капан бяха само тъмносиньо (за парапета, масата и столовете), бяло и червено. Миналата седмица осъзнах обаче, че модата се е променила – сега ми се иска терасата да е отрупана в цветя и цветове, да бъде пъстра, бъбрива, растенията да са във всички познати ми нюанси от снежнобялото до тъмновиолетовото, а саксиите да бъдат зелени, оранжеви, сини, жълти, червени и да контрастират с цветовете на онова, което вирее в тях. Тази мода така ме завладя, че не се сдържах и уших за столовете допълнителни възглавнички – разбира се, също пъстри и на цветя.

И отново се разбира, че използвах парчета плат, изостанали от реализацията на други проекти, както и все по-често изкушаващите ме домакински кърпи от нетъкан текстил.

Ако нарежете кърпите от нетъкан текстил на различни по големина кръгове, ще получите оригинални, изчистени като форма цветя. За център на всяко можете да използвате и парченца филц. За да се получи специфичното набиране, което създава илюзията за цвете, когато пришивате кръговете за плата на калъфката, направете два бода на кръст, а после силно опънете конеца. Затегнете с още няколко бода. От обратната страна платът също ще се набере, но нека това не ви притеснява – възглавничката ще изглежда по-пухкава. Най-добре би било, ако конецът е с по-тъмен цвят – така цветето ще има и тичинки. Пришийте всички цветя едно до друго и украсата на първата възглавничка е готова.

Вторият вид цветя ще получите отново като изрежете кръгове, но този път от памучен плат, сатен или трико. Тропосайте кръга като следвате извивката на около 2-3 мм от края, а после изтеглете конеца и леко стегнете. Изрежете парче дебела сатенена панделка, подгънете двете му страни и го пришийте с остатъка от конеца така, че да образува сърцевината на цветето. И тук е по-добре да използвате тъмен или друг силно контрастен конец – когато пришивате цветето всеки бод ще се превръща в тичинка.

И за нищо на света не изхвърляйте изрезките, защото те могат да се превърнат в прекрасен пълнеж за възглавница.

Логичният завършек на всичко това е да разположите възглавничките на стратегически места и да си поканите гости. Сервирайте им кафето на терасата и ще откриете, че никак не им се иска да си тръгнат.

Необходими материали: плат, от който да ушиете калъфки за възглавници или готови такива (Старите – от отдавна омръзналото ви спално бельо, също ще свършат чудесна работа: когато ги украсите, няма да ги познаете!); домакински кърпи от нетъкан текстил – най-често се продават в розово, бледосиньо и бледожълто; парченца тънък филц; стари блузки от цветно трико; парчета плат, останали след ушиването на рокли, покривки за маса или салфетки за хранене; ножица, дебел конец, карфици; сатенена панделка – за една въглавничка с размери 30х30 см ще ви е нужен поне 1,20 м.

Време за изработване: за едно цветче – между 5 и 10 минути. За украсата на една цяла възглавница (без ушиването на калъфа) – около 1 час.

Вложени средства: в този случай не похарчих нито стотинка, защото използвах стари калъфки, стари парчета плат и 4 домакински кърпи, които бях купувала много отдавна.