Всички имаме нужда от повече цветя

Ще започна с това, че искам да благодаря на Надя от Местенце (http://mestence.wordpress.com/2011/04/02/проект-терасата/). Нейната идея да разкаже, как ще превърне обикновената си софийска тераса в приказно цветно местенце, запали и мен. Надявам се да запали и вас. Българските тераси – и особено тези в София, не са нещо красиво. Те са затрупани със стари шкафове, изгнили тенекии от сирене, в които се мъчат да си поемат дъх храстчета домати, и с какво ли още не. Понякога не ми се вдига поглед нагоре – балконите и терасите, ако не са задушени с вещи, са празни, голи, самотни или стерилни. Сякаш сме изгубили нуждата и умението си да създаваме красота. И сякаш всички ония момини градинки, възпявани от нашите поети, са просто романтична художествена измислица. Надявам се да греша, надявам се в забързаното си неподредено ежедневие просто да сме забравили старите си умения. Надявам се да ги събудим отново. Светът е достатъчно неприветлив, а ние можем да отделим само един уикенд, за да го направим по-приятен, а своя дом – по-чаровен, да върнем или събудим магията в него, да изкушим хората, които обичаме да искат по-често да бъдат с нас там. И не на последно място – да си създадем ново хоби и да сложим началото на една прекрасна ранно-сутрешна традиция – поливането на цветята. Онези, които имат градини, независимо дали на терасата или пред къщата си, знаят как ухае мократа зеленина рано сутрин, познават аромата на влажната пръст, на още сънените цветове… и онова сладко-тръпкаво усещане, когато ситните пръски влага попаднат върху кожата в хладния утринен час…

Трябва да призная, че в края на зимата и началото на пролетта моите тераси също изглеждат много самотно. Тъй като и двете са с югозападно изложение, всеки опит за отглеждане на чимшир или кипариси приключва между октомври и май – с пожълтели листенца и попарени от жегата клончета. Здравецът единствен оцелява, но от юни до края на септември трябва да го крия в най-сенчестите ъгълчета, макар в разгара на лятото думата „сянка“ да е напълно непозната.

Все пак си имам една традиция – всяка Цветница разчиствам саксиите, добавям нова пръст и засаждам нови цветя. За късмет си имам и помощник – синът ми от малък обича тези наши занимания и смея да твърдя, че вече е доста умел в присаждането и разсаждането. Единственият проблем е, че дограмата ми се нуждае от ремонт, но мисля да оставя това за накрая – нека първо цветята ми се захванат и тръгнат да растат и цъфтят, пък после ще се разделя и с живописните шарки по обеленото дърво…

И така, и тази година, дни преди Цветница подбрахме цветя, подходящи за югозападно изложение: мушкато, петунии, маргаритки и калдъръмче. Отглеждането на мушкато е стара традиция в нашето семейство. Майка ми и баба ми имат всички нюанси на червеното, тъмнорозовото и оранжевото, а аз пък съм развила умението да превръщам храстчетата в малки дръвчета. Това се получава лесно – нужни са много слънце, много вода и поне един месец изрязване на цветните главички, за да може храстчето да вложи повече сили в листата и височината. И една малка тайна – мушкатото, както казва майка ми, е от цветята-пияници. То обича бира. Не много, но ако веднъж седмично разреждате чаша бира с чаша вода и го поливате, то определено ще ви бъде благодарно и ще ви дарява с изумителни цветове.

Тази година аз реших да експериментирам с английско мушкато – наречено е така, защото видът е бил обект на вековна селекция в Англия. Общото впечатление от него е, че е малко по-къдраво от нашенското, а и е по-претенциозно. Важно условие е почвата да не задържа влага. След пресаждането поливането трябва да се увеличи,  температурата да бъде около 20 градуса и 2 пъти месечно а се тори с разтворима тор за стайни цветя. Това изискване за торене наложи засаждането на моето лилаво английско мушкато в отделна саксия – в пръстта от миналата година запазих по-горния слой, в който още дремеха семенцата на калдъръмчетата, а те обичат малко подхранване.

Няма по-прекрасно малко цветенце от калдъръмчето! То е не само прелестно с богатите си нюанси на бялото, розовото, червеното, жълтото, оранжевото, но е и безкрайно непретенциозно. Направило ми е впечатление само, че есенно време – вероятно под влияние на светлината и по-ниските нощни температури, всички цветове придобиват един по-оранжев нюанс. Дори белите цветчета стават кремави. Но пък така саксиите изглеждат – колкото и банално да звучи – целунати от слънцето.

Ето какво пише за него в сайта www.zadoma.com: „Единственото му изискване е мястото да е силно и дълго огрявано от слънцето. Семената се засяват щом премине опасността от застудявания. Ако вече е цъфтяло в градината ни, ще ни спести и тази грижа – дребните му семенца се самозасяват и понеже са леки и се носят от вятъра, може да се появи на най-неочаквани места. Ако някое от растенията е особено красиво, можем да го размножим, като просто откъснем някое от пълзящите стъбла и го засадим. Съвсем скоро то ще се вкорени и ще продължи да цъфти. Колкото е по-бедна почвата, толкова по-обилен е цъфтежът, затова не бива да се подхранва. Нередовното поливане също не го смущава, спокойно може да цъфти и със съвсем малко вода. Болестите и вредителите по принцип рядко го спохождат – евентуално може да го нападнат листни въшки и тогава може да му помогнем, като го напръскаме с препарат. листенца със зелен или сиво-зелен цвят. Прелестните цветчета може да са прости или кичести, и независимо дали са съвсем мънички или с диаметър 5 см, не оставят никого равнодушен.

Калдъръмчето е американският братовчед на нашенската тученица (Portulaca oleraceae), която се използва като салатно растение в много области на страната ни. Под името гръцко калдъръмче напоследък на пазара се появи тученица с относително едри цветчета, обагрени в розово или бяло. С нея можем както да украсим градината, така и да разнообразим трапезата.“

Можете ли да си представите, че прелестните нежни петунии произхождат от семейство Картофови? Те също виреят добре на слънчевите ми тераси, но при продължителни дъждове или буря нежните им листенца се разкъсват или стават на петна.

Ето съветите на сайта www.zadoma.com за тях: „Особено красив е сортът Теракота, който има оригинална теракотено-жълта багра… Най-добре се чувстват в окачени саксии на покрити балкони, изложени на слънчева светлина. Всички петунии могат да се съхранят за следващото лято. За целта дългите стъбла се подрязват и растенията се настаняват на светло място при температура 12-14 градуса и умерено поливане. През февруари се преместват на топло и се поливат по-често. Скоро ще забележите новия растеж. Изчакайте, докато израснат 2-3 чифта листа и отчеснете резници с “пета”, т.е. с част от стъблото. Засадете ги, полейте, покрийте с полиетиленов плик и дръжте на топло – 20-22 градуса. След 2 седмици, когато се вкоренят, ги засадете поотделно и щом дойде хубавото време, украсете с тях балкона си.“ 

Маргаритките не са взискателни, издържат на студ, виреят добре на открити слънчеви места, но и на сянка. Обичат да бъдат поливани и подхранвани, затова и тях засадих в отделни саксии. Ако искате да цъфтят продължително и с пищни цветове, изсъхналите цветове трябва да бъдат отрязвани…

Когато приключихме със засаждането, подредих саксиите и измих следите от градинарските ни забавления. На кутията на климатика закачих две с каскадни калдъръмчета – не само защото така терасата щеше да стане по-кичеста, а и защото всеки път, поливайки здравеца, удрях главата си в острите ръбове на металните крачета. Така с един куршум уцелих два заека – повече цветя и повече безопасност!

Да не забравя да кажа: не се изкушавайте да купувате много саксии с разсад. Достатъчна е една от цвят, а после, когато растенията пораснат, ще можете да ги размножавате с чепчици или като внимателно разделяте коренчетата. А ако искате много цветове и то веднага, дочетете и следващите редове.

Тъй като растенията ми още не се бяха окопитили след пресаждането, а и нямаха много цветове, майка ми ми подари клончета изкуствени цветя. Не бързайте да се намръщите – онези, които са се занимавали професионално с озеленяване на вътрешни пространства, знаят, че специалистите винаги комбинират естествени с изкуствени растения. Когато преди години изумена попитах една майсторка по озеленяване защо прави това, тя ми отвърна, че естествените цикли, през които минава растението, го правят на моменти неатрактивно и затова е нужно, за повече плътност на зелената маса, да се комбинират живи и изкуствени клонки. Разбира се, важно е да се подберат такива, които са добре изработени и при пръв, а и при втори поглед, не се различават от истинските цветя. Скоро ще разбера дали тази идея работи и при открити, силно напечени от слънцето тераси.

И накрая – един женски съвет: никога, ама никога не изкоренявайте някое цвете, което обичате, само защото някой мъж не го харесва. Ако има алергия към него – това е друг въпрос, но ако просто капризничи, не си заслужава жертвата. Нека свикне да живее с него заради вас. Тези дребнички компромиси са първият тест с какъв човек се събирате и какво после да очаквате. Вашите цветя са вашата независимост, вашият свят. Затова, образно казано: не откъсвайте територии от своя свят, защото после може да няма къде да се върнете.

Необходими материали: саксии, пръст, обикновени лъжици за супа (желателно е да са с по-незаоблен връх), цветя, съобразени с изложението на терасите ви, пясък, дребни камъчета или мидени черупки, които да похлупите върху дупчиците на саксията за по-лесно отцеждане на водата…

Време за изработване: на мен и моя малък помощник ни отне времето между 11 и 15 часа.

Вложени средства: купих големите бели сандъчето за 3,50 лв едното, а петлитровата торба компостиран органичен субстрат – за 2 лева; всяко малко саксийче с мушкато ми струваше 3,50 лв, маргаритките – 1 лв, каскадните калдъръмчета бяха по 10 лева саксията, но мисля, че след планираното разсаждане инвестицията ми ще се възвърне хилядократно. Удоволствието да отглеждаме цветя на терасата си не струва скъпо, трябва ни само малко търпение. Ето един дребен финансов съвет с голяма полза за цветната тераса – ако събирате в кутийка дребните пари, които остават при купуване на цигари, кафе, закуска или билети за трамвая, в края на всяка седмица ще можете да си купувате поне по една саксия с цвете.

Успех!