Игра на чай

… въпреки, че за повечето от нас той е зимно удоволствие…

Вероятно никога няма да забравя как преди много години с баща ми влязохме в една малка чаепродавница в центъра на София и той поръча да му отсипят от „Магията на южните морета“. Не знам дали там си го забъркваха този чай, или той пристигаше отнякъде, но ароматът му, оплетен с името, събуди в мен копнежи, които така и не успях да приспя. Години по-късно видях и почувствах не едно и две южни морета и трябва да призная, мирисът им нямаше нищо общо с онзи, който усетих в миналото – любовен, топъл, екзотичен, малко самотен, но богат на емоции, сладък, но без да насища; аромат, който ме кара да мечтая, да си спомням, да тъгувам и да се усмихвам сама над чашата си, вкусвайки поредната глътка, докато парата гъделичка носа и мислите ми. Свързвам този мирис със зимните следобеди в къщата на татко в планината, с голямата сгорещена чаша в ръцете ми, с пукането на дървата в камината и специфичния мирис на огън, с тихата музика, чийто автор и изпълнител никога не познавах… и с магията на мечтите за пътуване – накъдето и да е…  

Мисля, че съм влюбена в големите дървени кутии, побрали няколко различни вида чай, които сервитьорките отварят пред мен, и аз се чувствам така сякаш някой ми е открехнал входа към една малка пещеричка на Аладин. Никога не мога да избера кое точно пакетче искам и обикновено момичетата стават нетърпеливи – някои по-видимо, други едва забележимо – според това, в коя държава се намираме двете с кутията.  

И затова реших да си направя своя собствена кутия, да я напълня с любимите си аромати и да си надничам вътре, да избирам дълго, да се отказвам от избора си и после пак да се връщам към първоначалното решение. Бих нарекла това „игра на чай“ – нещо като играта на табла или шах – с целия букет от емоции и усещания, които игрите предизвикват…

Ако вие имате желание да си поиграете на чай или просто да улесните сервирането му когато ви дойдат гости, ето един бърз и много евтин начин да си направите собствена, уникална кутия за чай.

Като начало ви е нужна дълбока кутия от бонбони или бисквити. Всъщност и плитка става, но според мен е по-добре пакетчетата да бъдат подредени изправени, за да можете да ги взимате по-лесно. Тъй като исках да имитирам дърво, но не харесвам самозалепващите се фолиа с дървесни принтове, предпочетох листовете корк, които продават в „Джъмбо“. Коркът има и още едно много хубаво качество – мек и пластичен е и ако някое парченце е отрязано с милиметър  повече, пак може лесно да бъде „натикано“ на нужното място.

И така, облепих кутията с корка, направих разделители от картон и залепих и тях за дъното и страничните стени. Залепената  за дъното част от разделите прикрих с красива хартия на цветя – за да изглежда кутията добре дори когато пакетчетата в някое отделение започнат да свършват. Капака украсих с малки флайерчета и дори с един етикет от блуза, чието послание „Christmas time“ ми се хареса.  После остана само да подредя наличните пакетчета чай в отделенията.

Сега кутията седи на масата ми и като я гледам, из главата ми се въртят две мисли. Едната е, че май е добре да лакирам всички повърхности с поне три ръце безцветен лак за дърво, защото листовете корк , които използвах, са направени от слепени едно за друго малки парченца, и са много крехки. Втората мисъл е, че трябва да си купя чай.

Необходими материали: по-дълбока кутия от бонбони или бисквити, листове корк от щанда с помагалата за училище в „Джъмбо“, лепило, флаери или хартиените опаковки на пакетчета чай, сатенена панделка, картон за разделителите, цветна хартия за дъното.

Време за изработване: около 2 часа.

Вложени средства: няма да слагам в сметката кутията с бонбони, които бяха изядени преди повече от половин година; флаерите всеки може да си вземе безплатно от заведенията, в които влиза да похапне или да пийне с приятели. Не съм запазила бележката от „Джъмбо“, защото съм купувала корка отдавна, но помня, че пликът с три листа в него (напълно достатъчни за облепването на кутията от снимката) струваше не повече от 4 лева.

View Slideshow