Направете сватбата си незабравима
С отминаването на Светлата седмица започнаха сватбите…
Разбираемо е желанието да се оженим през пролетта, когато всичко се събужда за нов живот, когато цъфналите дървета ухаят, когато времето вече е топличко и слънцето гали кожата под тънкия воал, бялото искри, а и всеки цвят сияе в хармония с другите цветове наоколо… Звучи банално, но природата ни е създала тъкмо такива – да се омагьосваме от ароматите на света, да се изкушаваме от пъстротата му, да се влюбваме и да искаме това усещане да продължи вечно. А ние можем да го направим вечно, само трябва да положим мъничко усилия – като спазим „рецептата” на магията.
Въпреки, че напоследък мнението на младите е разделено на две и едните са „за”, а другите „против” брака, според мен сватбеният ден е важен. За съжаление като че ли повече наблягаме на яденето, пиенето и показното харчене, вместо да се обърнем към нещата, които са наистина важни.
1. Често съм си мислела, че нашата сватбена церемония губи много от липсата на брачния обет. Хубаво е да има някакво обещание, някакви думи – прочетени или изречени по памет, с които да кажем на човека до себе си онова, което сами бихме искали да чуем. Църковното тайнство е тържествено и лишено от интимност, в обредния дом се чувстваме по-скоро като на награждаване след успешно състезание… Нужно ни е нещо, което да направи сватбата ни уникална, запомняща се. И простичките думи, които ще си подготвим тайно и после ще изречем пред любимия, ще са най-прекрасното вричане, по-бляскаво от короната, която свещеникът ще сложи на главите ни, по-тържествено от напътствените думи на държавната служителка. Лесно е: отделете време, обмислете внимателно какво бихте искали да кажете на човека пред себе си. Не пропускайте онова, което ви радва в него, онова, което ви кара да се смеете, онова, което ви липсва, когато той не е до вас. Това е достатъчно – кажете му го с простички думи. Нека знае, че нещо го прави уникален във вашите очи. А после му обещайте онова, което бихте искали той да обещае на вас.
2. Не е нужно гостите да бъдат много. Да, не искате да обидите всички колеги, роднини и приятели, но сватбата е вашият ден. Поканете само част от близките си, а на другите изпратете малки символични подаръчета – нежно бижу или кутийка за бижута за жените, саксия с красиво екзотично растение, диск с хубава музика, рамка за снимки, вратовръзка за мъжете или сладкиш в елегантна опаковка, пръстени за салфетки за сервиране. Най-хубаво е да изберете подаръците според това, което знаете, че хората обичат да правят. Ако някоя от бабите ви е увлечена да решава кръстословици? Купете й няколко поредици и дайте да ги подвържат красиво или й направете годишен абонамент за издание с кръстословици. Ако някоя друга роднина обича да плете или да шие гоблени – ето идея – подарете й някой желан от нея комплект! Ако някой роднина от мъжки пол обича определена музика или пък военни романи – подаръкът ви – красиво опакован и задължително надписан, е готов. Всеки път когато разтваря книгата, той ще прочита надписа и ще се сеща за вас. И това ще е по-траен спомен от едно преяждане или препиване сред суматохата на танцуващи младоженци, музика и поздравления. Ето още една чудесна идея, които открих в интернет: чиния за сервиране с вашите имена, повода и датат
3. Сватбените покани са нещо много важно. Те показват отношението ни към тайнството на брака (защото то наистина си е тайнство, просто много често забравяме да надникнем под повърхността му), отношението ни към самите нас, отношението към хората, които каним. Вместо да поръчвате покани от някоя фирма, по-добре ги изработете сами. В интернет има страхотни идеи. А аз бих ви препоръчала бловете на Картичкофуриите (http://cardsaddicted.blogspot.com/) и Милена (http://papermill-milenka.blogspot.com), Simply perfect на Златоена (http://zzlatoena.blogspot.com/). Не е нужно всичко да е само в бяло и розово, експериментирайте с цветовете. Традицията си е традиция, но защо не заложите и на по-празнични цветове?
А ако не можете сами да изработите поканите си, поне собственоръчно напишете всяка една. Да, ще ви отнеме няколко дена да се справите с всички, а в края на всеки ден пръстите ще ви болят. Но колко хубаво ще е да напишете със собствената си ръка: „Скъпа лельо Надежда, ти винаги си била много важен човек за мен. Не мога да забравя как ме учеше да правя маслени курабийки, (как поправи скъсаното място на любимата ми рокличка, за да мога отново да си я обличам, как ми носеше топло мляко, когато бях болна, как ме изпитваше, когато учех по френски и как нежно поправяше произношението ми, как ми правеше страхотни огромни сандвичи, за да успокоя глада си след лудешките игри…)… Ще се радвам, ако споделиш с мен един от най-хубавите дни в живота ми и бъдеш гост на моята сватба…” Уверена съм, че за всеки, когото поканите, ще можете да кажете нещо подобно. Трудоемко е, но така хем ще зарадвате до сълзи онзи, на когото ще изпратите покана, хем ще е хубаво за самите вас, че сте си припомнили онези мигове. Ще се изненадате колко красиви дребнички моменти пази паметта ви! А ако не можете да се сетите поне няколко думи, с които да изразите привързаността си към някого, значи този човек не ви е наистина близък и няма смисъл да го каните.
4. Сватбената торта е магия! Има множество фирми и сладкарници, които изработват уникално красиви торти. Но си мисля… защо основната ви торта, онази, която тържествено ще разрежете двамата, да не бъде направена от вас? Създаването й ще бъде още един хубав спомен от подготовката за вашия празник. Ако не сте сръчни в кухнята – пък и тортите са си изкуство – изберете някоя съвсем лесна рецепта. Ако сте по-смели – в блоговете на Йоана (http://www.kulinarno-joana.com/) и Димитрана (http://dimitranas.blogspot.com/) ще откриете истински вълшебства! Седнете заедно, сипете си по чаша вино и обмислете рецептата, разгледайте блогове и възможности, преценете как ще комбинирате продуктите. Направете си списък с необходимото и отделете достатъчно време, за да го изпълните. А после се захванете с тази обща задача и се постарайте с любов и старание да се справите по възможно най-добрия начин. Това е момент на близост, който дълго ще си спомняте. Погледнете на него като на генерална репетиция за брака, като на брачна магия. В крайна сметка не е ли съвместният ни живот с някого точно това – обмисляне на силните и слабите ни страни, напасване на уменията и характерите ни, извличане на нужното от живота, взаимна подкрепа, взаимна помощ в създаването на нещо общо.
А ако все пак искате да зарадвате гостите си и със сладкиш-произведение на изкуството, нищо не пречи да поръчате красиво украсени малки пастички за всеки или втора специална торта.
5. И накрая – украсата на празничната маса. Колкото по-нетрадиционна е тя – толкова по-запомняща се е сватбата. Ето една идея от Apartment therapy, която би подхождала чудесно на парти в градината или сред природата:
(http://www.apartmenttherapy.com/la/look/outdoor-lighting-inspiration-use-lots-of-jars-085864)
Замислих се за всички тези неща докато гледах няколко младежи, които опитваха да закрепят огромен букет върху капака на още по-огромна лимузина. Усилията им бяха трогателни. Но дали добруването на бъдещите младоженци ще зависи от модела на колата или от размера на букетите? Щастието е в дребничките неща, нали така?
Водещата снимка е от www.centralpark.com
2 коментара
Milena
апр. 17, 2010
Прекрасен пост!Така вълнуващо си описала всичко, толкова нежност и любов!Представила си толкова изящно това тайнство!Да му се прииска на човек да се омъжи;)Вълшебство…
Трогната съм,че намираш нещата ми за оригинален щрих към магията на тайнството!Благодаря ти!
vihra
апр. 17, 2010
Така си е, Милена. Най-красивите картички, които съм виждала, са от вашата общност! Освен това, те не са комерсиални, а в тях има нещо много лично, много емоция. Правени са, за да кажат нещо, а не да донесат печалба. И според мен, точно такава трябва да бъде една покана за сватба – емоционална и лична. И задължително адресирана към конкретния човек. Западната традиция с благодарствените писма до всички, които са изпратили или поднесли подарък, също е много хубава. За мен това са важни контакти, които още повече сближават хората, правят ги семейство, общност.
Колкото до поста – мисля, ако се омъжа отново някой ден :), да спазя всичко онова, което съм написала:)