Великденска украса от амбалажна хартия


Осми март е и са ме обзели типично женски настроения за неща, свързани с украсата на дома, с наближаващия Великден, със семейните празници. Но не съм си у дома, а в един малък хотел сред английската провинция – старовремски, с високи легла с балдахини, с библиотека с грамадни кресла и постоянно горяща камина и с прекрасна, вече зелена морава под прозорците. Красиво място, много спокойно, ухаещо на чай, на препечени филийки и току-що пъхнати в огъня дърва. И невероятно вдъхновяващо за творчество. Рано сутринта, блясъкът на скрежа по огряната от мързеливото слънце трева ме накара да изпитам горчиво съжаление, че всичките ми материали са останали в София. Разполагах само с лист зелен изкуствен филц, ножичка за нокти, малко изкуствена зелена трева, с която мислех да увия великденските яйца за приятелите си и… една торбичка за покупки от амбалажна хартия. А нямах подръка дори яйце.

И както гледах дръжките от бежов шнур на торбичката, си казах, че ако имах едно кълбо от него, бих могла с навързване на възли да изплета гнездо. Но откъде цяло кълбо? Тогава ми хрумна, че мога да имровизирам и сама да си го направя – по подобие на хартиения шнур с тел, който се продава в ателиетата за опаковане на подаръци. Накъсах торбичката на тесни дълги ленти, намачках ги и ги увих на малки „клонки”. Мисля, че е важно да спомена нещо – късайте ивиците хартия, не ги режете с ножица. Неравномерните краища ще придадат достоверен вид дори на не дотам старателно усуканите „клонки”. От първата, вързана на възли, аз направих основата на гнездото, а от следващите започнах да изграждам стените му. Колко по-търпеливи и внимателни сте вие, толкова по-бързо ще го оплетете. С всяко грубо дръпване рискувате трудът ви да отиде на вятъра и да започнете наново. Погледнете на това занимание като на йога или особен вид приложна философия – кой е казал, че в живота е лесно да изплетеш гнездо?

Разбира се, накрая не се получи съвършеното гнездо, в което някоя лястовичка би приютила малките си, но изглеждаше атрактивно. От филца изрязах с ножичката за нокти малки листенца и с прегъване ги впъхнах между „клонките”. Отскубнах от изкуствената великденска трева и я подложих под гнездото.

„Е, и?”, казах си. „Къде ти е яйцето?” Нямах яйце, а така бях разпиляла разкъсаната торба по леглото, че не вървеше да поръчвам от румсървиса. Мързеше ме и да слизам до ресторанта. Или щеше да се наложи да чакам, или да обяснявам. „Дайте ми, моля ви, едно сурово яйце, пък аз ей сега ще ви го върна!”Смешно, нали. Затова реших, че освен като поставка за яйце, моето гнездо може да се използва и за украса при сервирането. На чай, например. Използвах чашите, пакетчетата чай и бонбоните, оставени в стаята – нарочно взех само тези, които бяха със зелен цвят. Великден е един прекрасен празник на Възкресението – не само на Иисус, но и на цялата природа. Нали ви е правило впечатление, как буквално за часове клонките на храстите се отрупват с малки зелени пъпчици, а на следващата сутрин тези пъпчици вече са се разтворили в изящни зелени букетчета. Затова си мисля, че е хубаво в украсата на този празник да преобладава зеленото. Освен това предлагам една „зелена” идея – възможност за творческо използване на ненужната вече амбалажна хартия. Пък и няма нищо по-приятно от това, да сервираме чая или закуската в леглото с някаква допълнителна „глезотийка” – била и тя най-обикновено хартиено гнездо.

Материали: торбичка от бежова мбалажна хартия или просто парче амбалажна хартия – добре е да е с размери поне 40х40 см; ножичка – по-удобно ще ви е, ако не е за нокти; зелен филц, но ако нямате, може да го заместите и с истински листенца от някой вечнозелен храст; изкуствена трева – не е задължителна.

Време за изработване – времето зависи от големината не гнездото и търпението ви. Изплитането и украсата на моето гнездо ми отнеха половин час.

Вложени средства: нито стотинка!