Идея за „домашна“ мартеничка

Мартеничката е магия – една от многото, които сме запазили от древността. В големите градове не спазваме голяма част от допълнителните ритуали, които вървят заедно с връзването й, но предполагам, че в по-малките и по селата не е така. Спомням си как една година чак през май видях и щъркели, и лястовици. А кукувица в София не съм чувала от детството си. Затова нося мартениците си до края на месеца, а после ги връзвам на някое цъфнало дърво. Интересно как хората си избират определени дървета и всяка година тъкмо те отново са окичени с мартеничките им. Всъщност, киченето на дърветата с мартеници би трябвало да става на първи март, а не щом чуем кукувица, но в наши дни кой би сложил своята под камък, за да гадае по нея на следващия ден.
Също така малцина знаят, че в началото, в магията доминирал червеният цвят. Червеният вълнен конец е най-разпространеният начин за предпазване от зли сили и за примамване на плодородие и здраве в културата на българите. Някога на всяка къща закачали червена престилка или покривка и връзвали на висок прът червена прежда. Димитър Маринов е записал много вярвания, според които престилката и покривката трябвало да се развяват, за да се засмее баба Марта и да грее слънце. А после вече идвал ред на мартениците, които се връзвали първо на децата и на новородените животни.
Друг обичай, който вече не практикуваме на първи март, е изнасянето на всички дрехи и завивки навън и изтръскването им. Смисълът му някога бил и съвсем битов, и символичен – и изгонване на бълхите и молците, и изпъждане на зимните настроения. Е, подобно занимание днес би отнело не един, а няколко дена.
Когато през миналите дни вървях по улиците, не можех да не се зарадвам на мартениците. В предишните години преобладаваха всякакви същества – от костенурки нинджа до миниатюрни кукли Барби. Но тази пролет пластмасата беше малко, а повече – вълната и дървените мъниста. И дните бяха сякаш по-топли и мъничко по-слънчеви и това настроение ми повлия. Прииска ми се и аз да се поддам на магията и да направя своя мартеница.
Идеята как да я изработя, открих преди време в един руски сайт, наречен samodelki.ru, но когато сега се опитах да го открия, не успях. Имаше подобни сайтове, но и имената им бяха други, и предложенията в тях. Ако вие го откриете, знайте, че там има прекрасни идеи, показани от жени с много фантазия. Наученото от него бе за мен най-подходящото, за да направя своя малка баба Марта – с червена престилка и червена забрадка, която да донесе здраве и щастие в дома ми.
Първо изрязах от различни цветни материи три кръга – всеки следващ с около 5 милиметра по-малък от другия. Наложих ги един върху друг. После от памук направих топче, увих го в трите кръга и така се оформи главата на куклата. После увих около нея и правоъгълно парче бледооранжев плат , а щръкналите му краища завързах с червен конец като ръчички. Изрязах престилка и забрадка, завързах ги на куклата и ги прикрепих лекичко с конец, за по-голяма здравина. Предварително бях украсила престилката с голямо цветно копче – за настроение. Кукличката стана съвсем малка – четири пръста висока, и ми хримна, че ако пришия на гърба й безопасна игла, ще мога да я нося като брошка – моя собствена малка магьосница закрилница.

Материали: три парчета тънка материя с доминиращ червен цвят (Дори и да нямате точно такива, не се безпокойте – на много места из България изработват мартениците и със синьо, и със зелено, не само с бяло и червено), парче бледооранжев или бледорозов плат, малко памук, ластиче и по желание – бързозалепващо лепило, с което да закрепите преждата на ръчичките, вместо да я завързвате, и копче.
Време за изработване: между половин и един час. Ако имате малки помощници с нетърпеливи пръстчета , времето за изработване намалява
Вложени средства: ако използвате стари носни кърпи, парчета от недоушити платове или стари блузи и шалове – няма да вложите нито стотинка в изработването на тази кукла.