За дрехите и усмивките в топлите зимни дни


Харесвам историите, които ми разказва баба ми. Mакар че е преживяла и една война дори, тя ги вижда през романтичната призма на отминалото време, а спомените й плуват в спокойна приказна мъгла, която успокоява и мен, щом ме обгърне. Независимо от перипетиите, от нещастията, от редуването на богатство и бедност през годините, във всеки неин разказ откривам по едно малко зрънце уют, една топла ядчица на надежда, която ми дава сили, ако съм в труден момент, сгрява мислите ми, кара ме да мечтая или да бъда смела.

Една от любимите ми истории е как във военните години, когато повечето стоки били с купони, а платове за красиви тоалети нямало, майка й украсявала дрехите й със саморъчно оплетени копчета. Но не онези вълнените, които приличат на пашкулчета от неизвестно извънземно насекомо, а по-големи, изплетени с цветни конци върху истинско копче. Комбинирани със старото шалче и старите ръкавички в подобни цветове, те буквално греели върху старото й палтенце и й създавали настроението, че то е чисто ново. За да бъде пълен комплектът, по едно такова копче украсявало и плетената шапчица, и всяка ръкавичка… В онези години майките плетели за дъщерите си и цветни якички, които завръзвали върху овехтелите вече блузки, навръзвали възелче по възелче пъстри коланчета от изостанали прежди. Войната си била война, мъжете били на фронта, но животът продължавал, а самоуважението било важна част от него. Никоя не искала да признае, че не може да се справи без мъжа си, че семейството й изпитва трудности, че лишенията са се промъкнали и в нейния дом.

Когато в нашия, отдалечен от войните свят, започнаха топлите зимни дни, веднага захвърлих дебелото палто и започнах да ходя по сако. Но това беше същото сако, което бях носила и есента, а ми се искаше нещо по-различно, вече пролетно, жизнено,  пъстро и ярко. И си спомних за плетените копчета от момичешкото палтенце на баба ми.

Какво е нужно, за да оплетете едно копче… На първо място – старо копче за основа, без значение дали е с кукичка или с дупки, и цветни конци мулине или тънка прежда. Добре е, ако решите да си изработите подобни украшения за дрехите, да ги „вържете” по цвят с шалове, ръкавици или блузи, които вече имате.

Изплетете на една кука плоско кръгче с диаметъра на копчето. По желание може да го доукрасите с бродерия, да пришиете мъниста или просто да добавите цветни акценти – така направих аз с розовия конец. После довършете плетенето като започнете рязко да свивате  от обратната страна. Когато наближите кукичката, имате два варианта – или да доплетете, или да довършите обличането на копчето с пришиване във формата на звезда. В първия вариант иглата все пак ще ви е нужна – за да скриете остатъка от конеца, но плетката ще стои малко по-хлабава. Ако пък ви се иска да направите копчето тумбесто, оплетете първоначално не плоско кръгче, а малко „калпаче” и преди да го облечете върху копчето, напъхайте вътре топчица памук. После продължете да стягате плетката по описания начин.

Ако пък не умеете да плетете, може да експериментирате със стари дървени копчета и акрилни бои – ще се получат интересни комбинации в етно стил. Оставете оцветените копчета да изсъхнат поне 24 часа, а ако искате шарките им да са почти вечни, лакирайте ги допълнително с безцветен лак за дърво.

… Е, за съжаление студът се върна и новите ми плетени копчета сега са скрити под палтото. Но докато чакам пролетните дни, реших да ги извадя на показ и да ги превърна в украса за плетена шапка…

Материали: цветни конци мулине или тънка прежда, кука, дебела игла, стари копчета, тънка четка, акрилни бои

Време за изработване: за оплитането и украсяването на едно копче – около 15-20 минути. За оцветяване на едно копче с бои – около 10 минути без съхненето на боите и лака.

Вложени средства: в случая – нито стотинка, защото имах отпреди всички материали. Но иначе: една намотка мулине струва около 0,60 лв, а една малка разфасовка акрилна боя (от 0,25 ml) –около 2,50 лв – вие преценете каква сума ще похарчите за нови копчета.