Бижу за специален случай

Бижутата сами по себе си не излъчват престиж, важното е как ги носиш

В живота на всяка от нас поне веднъж е изниквал онзи Специален Случай, в който е трябвало да изглеждаме блестящи и различни.

Когато това ни се случи, започва трескаво обмисляне – какво ще облечем. И в постигането на тоалета, който трябва да разкрие всички наши качества, често до последния момент забравяме нещо много важно – бижутата. А бижуто – ярко или почти невидимо е онзи акцент, онзи финален щрих, който придава на вида ни завършеност и кара другите подсъзнателно да се възхищават на нашата елегантност.

Винаги съм вярвала, че не е нужно бижуто да е от някаква много известна марка и изключително скъпо. В крайна сметка, самата Коко Шанел е носела украшения от обикновено стъкло. Но тайната на Коко е била във фантазията й. Тя сама е създавала и бижутата си, не само елегантните си практични дрехи. Ние знаем – тя е отхвърлила корсетите и е наложила панталоните в света на жените, буквално ги изтръгнала от мъжкия гардероб и показала, че на женската фигура те стоят умопомрачаващо. Но всъщност е показала, че творчеството е онова, което прави жената забелязваща се, впечатляваща и желана. Като гледаме снимките й, виждаме, че е била с остри черти, с леко доминиращ нос и сравнително тънки устни – съвсем не красива. Такива жени са милиони по Земята и в световен план никой не им обръща внимание сред редките красавици, които изпълват модните подиуми, киноиндустрията и света на музиката. Но тя е имала фантазия и именно това е карало едни от най-богатите мъже на света да се влюбват до полуда в нея, а жените да й завиждат, да копнеят да й приличат и в умопомрачение да купуват тоалетите й.

И така, Коко Шанел носела обици от изкуствени перли, като дори ги комбинирала така, че едната да е бяла, а другата – черна. Създала цяло ателие, в което скъпоценни камъни се нанизвали до обикновени мъниста от опушено или оцветено стъкло. В книгата си за нея Джанет Уолш (ИК „Слънце”) показва снимките на едно уникално индийско бижу от редки смарагди и рубини, подарък от херцога на Уестминстър. Това бижу вдъхновило Шанел за създаването на колие от зелени и червени стъклени топчета, зелени листа и перли. Истинска красота!

Бижутата сами по себе си не излъчват престиж, осъзнавала тя. Важното е как ги носиш.

Откакто пораснах и вече можех да слагам бижута, винаги сама съм си изработвала голяма част от тях. В годините преди промените, когато на пазара не се продаваха интересни мъниста, „глината” от сол, брашно и вода вярно ми служеше за създаването на цели колекции колиета според всеки тоалет. Розово, лилаво, зелено, оранжево и синьо във всички нюанси бяха комбинирани тук там с някое мънисто от стар гердан на баба ми, с красива мида или дори малък, но бляскав машинен елемент. Боите за сладки и великденски яйца вършеха прекрасна работа, а обикновеният лак за дърво пазеше всяко брашняно-солено украшение от разпадане. Разбира се, тези бижута бяха крехки и нетрайни, но в онези години поне сол, брашно и вода имаше в изобилие, а с една шепа от тези материали можеше да се получи нещо напълно ново.

Сега се продават какви ли не мъниста и за жената е нужно само малко желание за творчество, за да сложи на ушите, китките или врата си нещо уникално, невиждано до този момент.

И така, в един миг, в който и мен ме споходи онзи Случай, събрах всички отговарящи на цвета на роклята ми мъниста, които имах, нанизах ги на най-обикновен навосъчен плътен конец (за повече здравина) и направих по-скоро колан, отколкото гердан. Началото и краят на наниза ми не бяха свързани, а свободни – една дълга лента от мъниста. Възелчетата в двата края на лентата „подсилих“ с бързосъхнещо лепило.
Събрах няколко такива наниза, защото исках бижуто ми да е по-забелязващо се. После просто ги завързах отпред на врата си, все едно връзвах колан. Вложих не повече от час за изработката, а удоволствието продължва да е безкрайно всеки път, когато слагам новото си колие. Между другото, то чудесно се комбинира и с бяла риза и дънки и това ме провокира да си изработя още няколко – за други Случаи.

Какво пречи и на вас да отделите час или два за красотата си? Уверена съм, че материалите са пред очите ви…

Материали: мъниста, навосъчен конец, бързосъхнещо лепило

Време за изработване: 1 – 2 часа

Вложени средства: нито стотинка

View Slideshow