Дом за моите игли

Как да изработим практична и симпатична кутийка за игли, карфици и макари

Моята житейска философия е, че щастието не е в огромните събития, които се стоварват върху теб и направо те оставят без дъх и разтресен от прекрасно вълнение. Убедена съм и го преоткривам във всеки един ден – щастието е в най-дребните неща. Не е нужно всеки ден да ти подаряват рози, специално докарани чак от Еквадор или орхидеи, брани на разсъмване в  Тайланд. Достатъчно е вечер да можеш да се сгушиш в любимия и да усетиш, че прегръдката му е топла, нежна, успокояваща и разтворена единствено за теб. Не е нужно някой залез да те залее с оранжево и червено, достатъчно е едно малко тригълниче между покривите, в което да видиш как за миг само преминава залязващото слънце. Не е нужно домът ти да е изпълнен с много на брой и скъпи дизайнерски мебели и вещи. Достатъчно е всеки предмет, до който се докосваш, да ти говори, че е създаден с любов и внимание. Малко се отплеснах, но това е – никой не може да ме разубеди –  щастието е в дребните неща.

Като един домашно приготвен игленик, например.

Както всяка жена, така и аз имам в дома си игли, карфици и макари. Макарите са подредени по цветове в кутийки от клечки за уши, а бодливците съм приютила в една симпатична кутийка от крем за лице. Но винаги съм искала да имам собствен игленик – класически, ретро, с мека част за забождане. И тъй като по магазините откривам само от онези, които професионалните шивачки закрепват за китката си, реших да си направя сама.

Избрах за целта прозрачна кутия от маска за коса и отлепих етикетите й. Разгледах изостаналите у дома парчета плат, харесах си едно и изрязах от него кръг с диаметър около 15 сантиметра. Оформих го като кесийка, натъпках вътре голяма топка памук и стегнах връзките. Частта, където се събираше кесийката, облепих обилно с двойнозалепващо тиксо. (Мога да напиша цяла ода за двойнозалепващото тиксо, което ми е помагало в какви ли не ситуации. В този случай съкрати работата ми с поне 15 минути и ми спести тичането до близката железария  в търсене на силиконови пръчки или бързосъхнещо лепило.

И така, залепих кесийката за капачката като се погрижих пластмасовите ръбове да бъдат добре покрити, а след това обвих цялата странична част отново с двойнозалепващо тиксо. После, обелвайки го постепенно, залепих върху него дебела панделка. Това придаде завършеност на творението ми. После ми оставаше само да затворя кутията и да изпробвам как изглежда с карфиците върху нея. Игленикът щеше да бъде съвършен, ако бях намерила магнитче, което да закрепя от вътрешната страна на капачката, но и така върши чудесна работа.

Ако трябва да направя една проста сметка, изработването на игленика ми отне 10 минути работа, а не похарчих дори и стотинка – материалите изрових от чекмеджетата у дома. На фона на всички приказки за кризата и всички логични притеснения за замърсяването на планетата, мисля, че се справих добре.  От неща, които иначе бих изхвърлила, създадох предмет, който бих ползвала с удоволствие, а с малко повече старание бих изработила и за подарък на някоя приятелка или роднина, която обича да шие. Бях чела някъде, че пластмасата се разгражда за около 500 години, а не съм убедена до каква степен се рециклират пластмасовите отпадъци в София.  Сега съм доволна, че открих начин хем да изхвърлям по-малко пластмаса на боклука, хем да изработвам от ненужните пластмасови кутии практични и забавни подаръци.

Материали: стара кутия от използвана маска за коса или кутийка от крем; парче плат с размери най-много 20х20 см; двойнозалепващо тиксо, широка сатенена панделка – според дължината на окръжността на капачката, игла, шепа памук.

Време за изработване: 10 минути

Вложени средства: нито стотинка