Гривна от бродирана плъст

Който е казал, че жените нямат насищане на украшения, много прав е бил. Когато направих гердана от плъст и го пробвах как ми стои, изведнъж ми се прииска към него да има и някакво допълнение. Той се комбинира чудесно с дрехите, за които го бях замислила, но тази есен идеята за бижута от вълна е навлязла толкова дълбоко в главата ми, че само един гердан не ми е достатъчен.
И в една петъчна нощ, в която незнайно защо не ми се спеше, а спокойствието на малките часове и тихото мърморене откъм телевизора бяха приятна компания, аз се заех да украся останалите ми вълнени мъниста. Всъщност, първоначално мислех да направя само едно и да го превърна в брошка. После ми хрумна, че може да са две и да станат чудесни обици. Да, но с всеки следващ бод ми идваха нови идеи, които не се побираха само в една малка топчица, и изведнъж си казах: „Защо да не е гривна?” Навремето баща ми ме закачаше, че не знаел откъде идва тази страст на жените да натоварват китките си. Много обичах да нося гривни и двете ми ръце бяха отрупани с тях, но постепенно гривните отидоха на заден план, прибрах ги в разни кутии и съвсем забравих за тях.
И ето сега, от много години насам имам нова гривна. При това не купена, а изработена от мен. И без да съм дала и една стотинка за материали. Поне не в рамките на изминалите две години. Използвах вълнена прежда, която изрових от торбата с изостанали прежди, мъниста – от кутийките с неизползвани мъниста, и клещи за огъване на тел от шкафа с инструментите. В една кутия, в която събирам всякакви дреболии, които ми шепнат „Ще ти потрябвам!”, намерих и стара верижка, която някога беше част от ключодържател. Тя се превърна в основата, към която закрепих с тънка медна тел избродираните мъниста. Разбира се, оставих и няколко неизбродирани, за да се вижда от какво са направени – уверена съм, че така бижуто стана още по-интересно. Бродирането ми отне около три часа, но нанизването приключи само за около трийсет минути. А удоволствието да нося гривна, която сама съм си направила, и каквато няма никоя друга жена по света, ще продължи много дълго.
Материали: вълнена прежда без примеси, мъниста, пайети, стара гривна или синджирче по избор, ножица, конци, игли
Време за изработване: 3-4 часа (около час за изработването на плъстените топчета – вж предишния пост, около два часа за бродирането им, около 15 минути за прикрепянето на топчетата към синджирчето)
Вложени средства: нито стотинка (защото използвах само неща, които отдавна залежаваха в дълбоките ми шкафове)


8 коментара
Ивайло Илиев
окт 14, 2009
Мдамм, много добре даже отлично
<a href="http://www.femoa.com/index.php?cPath=58_60"
А някои хора си мислят е могат да правят и продават красиви неща
vihra
окт 14, 2009
Чувала съм, че повечето мъже никак, ама никак не одобрявали женските труфила – стрували им се ненужни за оцеляването в екстремни ситуации и пречещи в други, също толкова екстремни
, но по-интимни моменти. (Само ние жените си знаем, че това не е вярно, и че едно красиво бижу или ново червило може да спаси целия ни свят от саморазрушение.) Затова за мен е особено голям и ценен комплимент мъж да хареса нещата, които правя. Много благодаря!
InLy
мар 28, 2011
Намерих си чиста вълна от овцете на една съседка от село но искам да знам по какъв начин и с какви бои мога да оцветя вълната, за да се получат цветни топчета?
vihra
мар 28, 2011
Бърз отговор – в магазините за художнически материали би трябвало да продават бои за вълна, които оцветяват с варене. Но за да ти отговоря по-подробно, утре ще попитам сестра ми, която е магьосница на текстила, откъде си купува боите. Иначе – чела съм, но не съм пробвала, че за жълто и оранжево се използват сухите люспи от лук, за зелено – коприва, за кафяво – черупки и листа от орехи, за червено – червено цвекло (това съм го тествала по неволя – синът ми се накапа със сок от цвекло докато го пиеше и блузката така и не се изпра никога).
Този линк също може да ти помогне:
http://www.photoblog.com/Diancheto/2008/11/02/
Успех!
InLy
мар 29, 2011
Благодаря.:)
vihra
мар 29, 2011
мария
юли 8, 2011
аз съм пробвала с бои за яйца и става чудесно
vihra
юли 8, 2011
Не ми беше хрумвало, въпреки че като тийнейджърки с приятелките ми боядисвахме марля с бои за яйца и си правехме шалове, колани, дори гердани (бяха времената на диското
). Явно съм позабравила добрите стари методи:) Благодаря, Мария, при първа възможност ще експериментирам!