Да опазим пръстите си от горещата напитка

Чаши с Пуловери

Няма нищо по-хубаво от чаша с топла напитка в студен есенен или зимен ден. Любимото ми време от денонощието е ранната сутрин, когато тъкмо е съмнало, дървата в камината едва са започнали да пукат и стаята е още хладна. В тези ранни часове обичам да седна до прозореца и да гледам към още празните улици, към дърветата, обвити в мъгла, към тревата в малкото паркче, която от скрежа изглежда кристална. Това е моето време от деня, в което си правя планове, сънливо обмислям какво имам да свърша и с удоволствие отпивам горещите глътки какао.

Но често онова, което е приятно за езика, пари на пръстите, затова кратко задържам чашата в ръце. А като няма какво да сгрява дланите ми, бързо ми става студено. Затова един ден си казах: „Дали пък да не опитам да държа чашата с ръкавици?” Но ми се видя малко пресилено – по нощница и с плетени ръкавици бих приличала на Дикенсова героиня, а аз не обичам Дикенс. Неговият мрачен Лондон и хладна английска провинция, тъмните кални улички и малките сумрачни канторки, горчивите описания на гладни, самотни и необичани деца ми действат прекалено натъжаващо. Затова се отказах от идеята с ръкавиците и изведнъж ми хрумна: „А защо да не изплета „ръкавици” за чашите?”

Разрових отново шкафовете и събрах чилетата прежда, останала от предишни проекти. Съчетах цветовете и изплетох не само „жилетка” за чаша, но и „пуловери” за купички. Хареса ми представата как ще извадя от печката парещите, току-що изпечени орехи, и те ще ухаят, ще загряват купичката, а през плетката до пръстите ми ще достига само приятна мека топлина.

Онези, които имат повече време и повече умения в плетенето, могат да оформят най-разнообразни фигурки за „жилетките“ на тези купи – десенът е въпрос на лична фантазия. Важно е само да се измери добре обиколката на купата, за да не стане „дрешката” прекалено тясна и толкова труд да отиде на вятъра. За купа нужната форма преди зашиването е трапец с наддаване, за да се поеме окръгляването, а за чаша – правоъгълник, който може да бъде зашит над и под дръжката (а може и просто всеки път да се завързва. Важно е само в готов вид да не бъде широк, а по-скоро тесен, за да не изтървете някой ден чашата си). Ако „дрешката” на купата стане по-широка в горния край, може да се наниже връв, панделка или прежда, да се завърже на красива фльонга и така недостатъгът да се превърне в красив акцент. Моят съвет е да не се изполват „рошави” прежди, защото никой не иска постоянно да вади влакънца от устата си, нали?

Материали: прежда, изостанала от стари плетива, куки за плетене

Време за изработване: 2 – 3 часа общо за всички показани „дрешки“

Вложени средства: нито стотинка (защото използвах прежди, които от години се чудех как да разчистя и дори се гласях да изхвърля )