В циганското лято

Нов живот за старата маса

Последните топли дни на есента ме изкушават да прекарвам навън колкото е възможно повече време. Чета на терасата, пия какао и гледам как смогът или просто първите още неосъзнали се златисти есенни мъгли се диплят над далечните квартали в подножието на Витоша.

Избягвам много-много да оглеждам близките един-два метра, защото в очите ми веднага се набива моята вярна пластмасова маса, която преди години беше мастилено тъмносиня и направо блестеше в комбинация с два също мастилени на цвят стола. Но през отминалите десет години я затрупваха много снегове, валяха я много дъждове, а слънцето, което явно за постоянно се е заселило на терасата ми, я печеше неумолимо. И повърхността й престана да бъде блестящо тъмносиня, стана сива, започна да се драска и постоянно – колкото и да я мия, да изглежда мръсна. Затова от много месеци обмислям да сменя масата си с нова, но все не стигам до това – в един дом винаги изскачат толкова много други по-спешни неща.

И завчера следобед просто реших, че моментът е настъпил. Няма да я заменям с нова, а ще я преобразя – бързо и лесно с удобната техника на декупажа. Измих повърхността и докато съхнеше, нарязах избраната хартия. После залепих с лепило С200 всяко квадратче и така се получи богата мозайка в италиански стил. Важно е когато се поставя върху лепилото, хартията внимателно и старателно да бъде изтеглена във всички страни, за да не се набръчка.  И при това да се притиска леко, за да не се получат разкъсвания. При някои десени набръчкването може да бъде допълнителен ефект, в повечето случаи обаче загрозява „творбата”.

Хартията не ми достигна, затова с акрилни бои дорисувах в празните места малко лиани и листа. Отне ми само два часа време – с всичкото рязане, обмисляне, тюхкане как може хартията да не достига и търсене на решения. Държа да отбележа, че във всеки магазин за художествени материали има чудесен избор на хартии и специални лепила и лакове, а аз карах с онова, което намерих у дома, затова накрая ще лакирам масата си с корабен лак – за да изтрае още поне 10 години дъжд, сняг и пек.

Прави са онези, които казват, че опиташ ли веднъж декупажа, няма измъкване – като наркотик е. Точно в този момент вече обмислям как да преобразя и саксиите, и столовете, които също плачат нещо хубаво да се случи и с тях.

Материали: хартия за декупаж (добре е предварително да я съобразите с повърхността, която ще украсявате), лепило С200 или специално такова за декупаж, акрилни бои (не са задължителни), лак за декупаж и по възможност – корабен лак (особено ако предметът, който украсявате, ще стои на открито), гъба за миене на чинии – за равномерно нанасяне на лепилото върху повърхността, четки за лак

Време за изработване: около 2 часа

Вложени средства: общо – 14 лв., но всъщност дадох само 3 лв. за лист хартия за декупаж, всичко останало го имах отпреди (около 6 лв. за акрилните бои, около 2 лв. за кутията с лепило С200, около 3 лв. за обикновения лак за дърво, който в следващите дни нанесох на няколко слоя, защото не открих корабен). Освен листа хартия за декупаж, който изразходвах до последната изрезка, всичко останало съм ползвала преди и ще ми остане и за следващи проекти.

View Slideshow